В предишната статия разобличихме Момчило Гаич – човекът, известен с прозвището „Калугера“ (Монаха) – като мозъка зад спонсорираната от Русия саботажна кампания във Франция и Германия през 2025 г. Сега, удобно укрил се в Москва и дълбоко внедрен в местната сръбска православна общност, Гаич си изгражда имидж на набожен изгнаник. Но как човек, който организира геополитически провокации и престъпления от омраза в полза на руското разузнаване, е успял да изгради толкова дълбоки връзки с Църквата? За да разберем анатомията на един агент на хибридната война, трябва да проследим пътя на Гаич в обратна посока – от саботажите през 2025 г. към сенчестото пресичане на престъпността, църковната реабилитация и подготовката на един оперативен работник.

Произходът на Гаич е далеч от благочестивата фасада, която демонстрира днес. По негови собствени признания, младостта му е преминала в престъпния подземен свят. „Започнах да се занимавам с различни неща, като под различни неща имам предвид всичко освен наркотици“, признава Гаич в интервю качено на YouTube, заснето през 2017 г. „Никога не съм бил осъждан, полицията никога не ме е хващала за нищо от това, което правех.“

Престъпният му начин на живот приключва насилствено, когато е прострелян. Търсейки изход от подземния свят, петнадесетгодишният Гаич е изпратен в „Земята на живите“ (Zemlja živih) – църковен рехабилитационен център за зависимости, разположен в Ковилския манастир близо до град Нови Сад. Според собствената хронология на Гаич, той преминава рехабилитация там през 2012–2013 г., като прекарва времето си както в терапевтичната общност, така и в самия манастир. Именно там, зад стените на Бачката епархия, са положени основите на бъдещата му мрежа.

„Земята на живите“ не е просто обикновен рехабилитационен център; това е водещ проект, ръководен от някои от най-влиятелните фигури в Сръбската православна църква (СПЦ). Общността е създадена с благословията на Ириней Булович, управляващия епископ на Бачката епархия. По-важното е, че програмата е инициирана не от кого да е, а от Порфирий Перич – тогава викарен епископ на Бачка и игумен на Ковилския манастир, който днес възглавява Сръбската православна църква като неин патриарх.

За да ръководи ежедневните дейности и духовното наставничество в центъра, Порфирий назначава най-близкия си довереник – митрофорния протойерей Бранко Чурчин. Двамата споделят дълбока връзка, изградена още в детството, тъй като са израснали заедно в град Чуруг и са възпитавали вярата си рамо до рамо. Като духовен баща на обитателите на „Земята на живите“, отец Чурчин общува пряко с участниците в програмата, включително с младия Момчило Гаич. Тази среда, пропита със строга идеологическа и духовна дисциплина, осигурява перфектния инкубатор за един уязвим младеж, търсещ посока и нова самоличност.

Отношенията на Гаич с неговите духовни наставници не приключват с края на рехабилитацията му през 2013 г. Вместо да се върне към анонимността, той постепенно е интегриран в легитимни, близки до църквата граждански структури. Той става ръководител на неправителствената организация „Равничар“ (официално Сдружение на гражданите „Център за съхраняване на регионалните традиции – Равничар“) – пост, който заема от нейното основаване до 2018 г.

Това не е някаква маргинална дейност. През февруари 2018 г. отец Бранко Чурчин лично благославя една от инициативите на организацията. Нещо повече, неправителствената организация се оказва изключително умела в осигуряването на държавно финансиране. Между 2017 и 2018 г., под ръководството на Гаич, „Равничар“ получава най-малко 36 000 евро от град Нови Сад за финансиране на различни проекти. Бившият уличен престъпник е бил успешно трансформиран в уважаван обществен лидер, ползващ се със силната подкрепа на местното духовенство и общински средства.

Дълбокото доверие, гласувано на Гаич от вътрешния кръг на Бачката епархия, се запазва и през настоящото десетилетие, дълго след като се твърди, че той е започнал да координира действията си с руското разузнаване. През 2023 г., само две години преди да организира оскверняването на европейски синагоги и джамии, на Гаич е поверена изключително престижна почетна роля. Той влиза в ролята на домакин – или „кум на славата“ – за честването на празника Възнесение Господне (Спасовден) в едноименната църква в Нови Сад. Празничната служба е водена не от друг, а от неговия дългогодишен наставник, отец Бранко Чурчин.

Този модел на църковно издигане следва безпроблемно Гаич и в московското му изгнание. Въпреки статута си на международно издирван беглец, който организира саботажи, финансирани от ФСБ, Гаич вече е определен да изпълнява абсолютно същата почетна роля като домакин на църковното честване на деня на св. Сава в Москва, насрочено за 27 януари 2027 г.

Пътят на Момчило Гаич от ранен престъпник в тийнейджърска възраст до доверен лидер на НПО и уважавана църковна фигура разкрива един педантично култивиран агент. Бачката епархия и „Земята на живите“ му осигуряват мощна мрежа, почтено прикритие и дълбока идеологическа основа. Но тази специфична църковна среда в Сърбия не е действала във вакуум. В продължение на десетилетия същите духовници, които са били наставници на Гаич, са тясно преплетени с руското антисектантско движение и, като следствие от това, с руското разузнаване. В следващата част на нашето разследване ще разкрием десетилетния идеологически мост, свързващ сръбското духовенство с антисектантските оперативни работници на Москва, и ще покажем истинската същност на мрежата, която е активирала „Калугера“.

Повече подробности очаквайте в следващата статия.

Гледайте “The Impact”, за да научите още.

Източник: https://actfiles.org/spy-networks-in-europe-under-the-guise-of-fighting-cults-part-2-serbia/