В предишната статия разкрихме механизмите на една дълбоко цинична руска хибридна операция, насочена срещу Франция и Германия през 2025 г. Преките извършители – трима сръбски граждани – бяха осъдени за извършването на поредица от преднамерени вандалски актове: заливане на парижки синагоги със зелена боя и оставяне на отрязани свински глави пред джамии. И все пак, когато съдийското чукче удря в съдебната зала в Смедерево, било кристално ясно, че Александър Савич, Филип Петрович и Неманя Чевап са просто заменими пешки. Истинските архитекти на този геополитически театър – посредниците, които свързват улиците на Европа с разузнавателните структури на Руската федерация, останали в сянка.

Първият официален поглед към ръководството на тази саботажна мрежа се появява на 29 септември 2025 г. На тази дата Министерството на вътрешните работи на Република Сърбия (МВР) излиза с изчерпателно официално изявление относно по-широката мрежа. Властите потвърждават, че заподозрян, идентифициран само с инициалите „М.Г.“ и вече укриващ се от правосъдието, е „организирал и обучил група сръбски граждани“ на сръбска територия. От ключово значение е фактът, че в изявлението изрично се отбелязва, че М.Г. е „действал по указания на чужда разузнавателна служба“, за да извърши действия, целящи подбуждане на религиозна, национална и етническа омраза във Франция и Германия.

Щели да минат още няколко месеца, преди воалът на анонимността да бъде напълно повдигнат. През март 2026 г. водещата балканска разследваща медия Balkan Insight (BIRN) успешно идентифицира неуловимия М.Г. като 29-годишния Момчило Гаич, широко известен в своите среди с прякора Калугер (или „Монаха“). Но от BIRN правят нещо повече от това просто да го назоват – те го издирват. Към момента на публичното разкриване на самоличността му, Гаич вече бил избягал в Москва, където получил убежище. Вместо да се крие в неизвестност, той безпроблемно се бил интегрирал в местната диаспора, поемайки видна роля в храма „Св. св. Петър и Павел“ – официалното подворие на Сръбската православна църква в Москва.

Гаич обаче не е ръководил сам тази разклонена мрежа от най-малко 11 изпълнители. Съдебните протоколи разкриват съществуването на втори, още по-загадъчен съорганизатор, известен единствено с прякора си: „Ловеца“ (Хънтър). Според показанията на осъдените преки извършители, никой от членовете на групата никога не е виждал лицето му. В обясненията си пред съда Александър Савич заявява, че е общувал с Ловеца единствено чрез гласови обаждания. По време на първия им разговор връзката внезапно прекъснала. Когато Ловеца се обадил отново, той обяснил със смразяващо спокойствие: „Връзките често прекъсват, когато сме на фронтовата линия.“

Савич свидетелства, че в момента Ловеца се намира на бойното поле в Украйна и се бие на страната на Русия. „Предполагам, че той и „Калугера“ [Момчило Гаич] са най-добри приятели и сътрудници“, заявява Савич, добавяйки важна подробност: Ловеца „определено има връзки с руските служби“ и без него „нищо не може да се направи“.

Тази структура на двойно ръководство – единият организатор, внедрен в религиозните и антисектантските мрежи, който сега се укрива в Москва, а другият буквално се сражава на фронтовата линия на руската империалистическа война в Украйна – подчертава многостранния характер на руските разузнавателни активи. Но защо Кремъл би използвал подобни активи за нещо, което на практика се свежда до дребен вандализъм?

Отговорът се крие в стратегията на асиметричната война. Андрей Солдатов, разследващ журналист и високо ценен експерт по руското разузнаване, обяснява основната логика на тези операции. Главната цел не е просто създаването на моментен хаос или медиен спектакъл. Вместо това, стратегията е измислена така, че да наложи огромна, непропорционална финансова и оперативна тежест върху европейските държави.

„Това струва скъпо – както откъм човешки ресурси, така и технологично“, обяснява Солдатов. Взимайки на прицел изключително чувствителни обекти като синагоги и джамии, руското разузнаване цели „да повиши разходите на европейските агенции за обезпечаване на сигурността“. Той уточнява, че след подобни атаки – чието организиране струва на ФСБ едва няколко хиляди евро – европейските служби за сигурност нямат друг избор, освен драстично да засилят защитните си мерки. Те са принудени да разширят списъците с потенциални мишени и да разположат скъпоструваща, денонощна охрана. Това е христоматиен пример за война на изтощение: плащането на 1000 евро на сръбски прокси изпълнител принуждава Франция или Германия да похарчат милиони от парите на данъкоплатците и да отклонят жизненоважни контраразузнавателни ресурси от реални чуждестранни заплахи.

Комфортното изгнание на Момчило Гаич в Москва не е аномалия; по-скоро то е част от един добре установен канал. Той далеч не е първият разкрит агент на руските идеологически и антисектантски кръгове, който бяга в руската столица, когато примката на правосъдието се затегне. Виждаме директен паралел с Андрейс Мамикинс – ключова фигура в латвийския клон на европейската антисектантска организация-чадър FECRIS, който бяга в Русия, за да избегне международни заповеди за арест заради оправдаване на руски военни престъпления. От Москва Мамикинс продължава своята пропагандна дейност безпрепятствено. По подобен начин Павел Бройде – украински антисектант, чиято деструктивна антиукраинска дейност е разкрита чрез хакнатите имейли на кремълския идеолог Владислав Сурков, също намерил убежище в Москва.

Тези мъже представляват високоспециализирани оперативни кадри. Те използват прикритието на „борбата със сектите“ и защитата на „традиционните ценности“, за да проникнат в обществата, като впоследствие биват активирани от руското разузнаване за саботажи и подривна дейност. Но как изобщо Момчило Гаич – човек с криминално минало, се оказва толкова дълбоко обвързан както със Сръбската православна църква, така и с международната антисектантска мрежа? В следващата част на нашето разследване ще проследим пътя на „Калугера“ назад във времето, разкривайки неговата рехабилитация в „Земята на живите“ и култивирането му в най-високите ешелони на сръбското духовенство.

Повече подробности очаквайте в следващата статия.

Гледайте “The Impact”, за да научите още.

Източник: https://actfiles.org/spy-networks-in-europe-under-the-guise-of-fighting-cults-part-2-serbia