Когато физическите зверства в мрежата от сиропиталища на Хорхе Ердели Греъм – включително трафик на хора, сексуална експлоатация и подозрения за извличане на органи – били разкрити, възникнал един дълбок въпрос. Как може един-единствен човек да изисква абсолютното, безпрекословно подчинение, необходимо за управлението на подобно огромно, престъпно начинание в продължение на години? Отговорът се крие не само във физическата принуда, но и в тоталното психологическо и идеологическо подчинение, което той е налагал на своите последователи.

Ключови доказателства за това подчинение идват от Едуардо Ескамиля, един от най-близките сътрудници на Ердели в Мексико в продължение на две десетилетия. Ескамиля е бил дълбоко въвлечен във „Възстановената християнска църква“, която Ердели основава през 1989 г. През 2006 г. обаче Ескамиля най-накрая бяга от общността, тъй като действията на ръководството започват да „будят съмнения“. След напускането му, Ескамиля веднага става мишена на ответни обвинения в измама, кражба и прелюбодейство – класическа, отчаяна клеветническа кампания, стартирана от група, ужасена от разобличаване.

В последващите медийни интервюта Ескамиля не пести думите си. Той изрично определя известния мексикански антисектантски активист като „духовен диктатор“. Ескамиля разкрива, че Ердели е манипулирал енориашите в цялата страна, строго е забранявал четенето на вестници и гледането на новинарски предавания, изисквал е абсолютно подчинение и дори е въоръжил най-близкото си обкръжение.

Тези факти демонстрират крещящо лицемерие: под прикритието на християнска структура и фасадата на борец срещу сектите, Ердели е изградил и ръководил истинска „секта“, която напълно отговаря на дефинициите, използвани от самите антисектантски активисти. Да вземем например текстовете на Александър Дворкин, видна фигура в международната антисектантска мрежа, който определя „тоталитарната секта“ като група, която „използва манипулативни техники“, „в голяма степен контролира поведението, мислите и емоциите на своите членове“ и се върти около лидер, при когото се смята, че „само той притежава абсолютната истина“. Ердели идеално пасва на този профил. Това припомня иронията с Маргарет Сингър, ветеран от антисектантското движение, работила рамо до рамо с Ердели в AFF (по-късно ICSA), която с гордост е представена на една конференция като „неофициалния гуру“ на движението. Ердели, прочутият ловец на секти, е бил върховният гуру на собствената си тоталитарна секта.

Най-смразяващото доказателство за психологическата хватка на Ердели е запазено чрез собствения му глас. През 1995 г., по време на духовно уединение в Канкун, Ердели изнася поредица от проповеди пред около хиляда членове на църквата. Те са записани на аудиокасети, озаглавени „Духовен растеж“. По това време неговата църква започва мащабното си разрастване, подпомогната от основна група лоялни пастори, сред които Серхио Канавати, Лусиано Берумен, Сесар Маскареняс, Херардо Техада и Карлос Лоредо.

В тези записи Ердели разказва за предполагаемата си трансформация, предлагайки поглед към своята дълбоко увредена психика. Той признава, че е израснал без баща, заявявайки, че от четири до осемгодишна възраст не е имал бащина фигура – празнина, която според собствените му думи е имала „огромни последствия“ и го е накарала да приеме улицата за свой модел на подражание. Признава, че като тийнейджър е водил изпълнен с насилие двойствен живот – носел е нож, посещавал е публични домове и е употребявал марихуана, алкохол и халюциногени, докато едва не е умрял от свръхдоза. Подиграван, че е кльощаво, неатлетично момче, той се пристрастява към вдигането на тежести. „Казах си: Искам да бъда Мистър Мексико, искам да имам най-добрата физика... Искам да бъда шампион в нещо“, проповядва той. В крайна сметка печели титлата Младежки Мистър Мексико.

Но записите придобиват ужасяващ обрат, когато „бившият Мистър Мексико“ започва да наставлява паството си относно семейния живот и дисциплината. В проповед, озаглавена „Тайната на победоносния живот“, Ердели полага богословските основи на насилието, което по-късно ще определи облика на неговите сиропиталища. Той изисква от жените да бъдат покорни и наставлява родителите как да наказват физически децата си. Предупреждава, че дисциплината без вяра е безполезна, и категорично защитава физическия бой като необходима „каишка“.

Най-ужасяващото е, че той изрично насърчава използването на „пръчката“ за биене на деца. Според Ердели боят не е просто физическа корекция; той е божествена намеса. „В случая с дисциплинирането на децата, пръчката се превръща в средство за благодат, а не просто във форма на физическа корекция“, проповядва той. „Това е средство, чрез което Бог ще накара детето да се замисли върху определени неща.“

Тази извратена идеология – в която бруталните физически побоища са преформулирани като божествено „средство за благодат“ – е основополагащата доктрина на империята на Ердели. По-нататъшен коментар на това „откровение“ е излишен; човек може само да си представи ежедневния терор, преживяван от децата, хванати в капана на неговата мрежа от приюти и подлагани на тази „благодат“ от фанатизирани възпитатели.

И все пак, докато този кошмар се разплитал и престъпленията на Ердели били разкривани пред света, на преден план излязла друга шокираща реалност: реакцията – или по-скоро оглушителното мълчание – на международните антисектантски организации, които гордо припознавали Ердели като един от своите.

Повече подробности очаквайте в следващата статия.

Гледайте “The Impact”, за да научите още.

Източник: https://actfiles.org/how-a-cult-trafficked-children-the-case-of-an-orphanage-network-and-pedophiles-remained-unsolved/