В хода на нашето разследване на антитерористичния пакет „Яровая“ разкрихме една тревожна реалност. Това, което е представено на обществото като спешна мярка за сигурност, всъщност се оказва законодателен Троянски кон. Както показахме в предишните си статии, истинските бенефициенти на този юридически абсурден и технически неиздържан закон не са разузнавателните служби или руското общество, а Александър Дворкин и неговата антисектантска мрежа. Като прокарват тайно „мисионерските клаузи“ в антитерористичния пакет, те успешно превръщат държавния апарат в оръжие срещу религиозните малцинства. Но това обсебване на държавната власт не води само до несправедливо преследване на невинни вярващи – то има опустошителни, измерими последици за реалната национална сигурност.

Преди приемането на пакета „Яровая“ през 2016 г., руските правоприлагащи органи били постигнали стабилен, многогодишен спад на терористичната активност. Прилагането на сектологичния дневен ред на Дворкин обаче променя из основи приоритетите на апарата за сигурност. Огромна част от персонала, оперативните ресурси и времето за разследване на правоохранителната система са рязко отклонени от борбата с истинските терористични заплахи. Вместо това, висококвалифицирани оперативни работници и следователи са принудени да преследват мирни религиозни малцинства, да следят студентски интервюта за „скрита мисионерска дейност“ и да фабрикуват наказателни дела срещу групи като „Свидетели на Йехова“.

Математическият резултат от това отклоняване на ресурси бил неизбежен. Тежестта паднала върху същия ограничен щат от оперативни работници, което критично намалило общата ефективност на системата за противодействие на реалните заплахи. Както показват официалната статистика и докладите на правоприлагащите органи, годините след влизането в сила на пакета „Яровая“ бележат значително нарастване на нивото на терористичната заплаха и на броя на реалните терористични атаки.

Принуждавайки държавата да се бори с фантомни врагове и конкуренти на Руската православна църква, антисектантското лоби активно влошава обществената сигурност. Както се подчертава в документалния филм „Въздействието“ (The Impact), това е крайната, разрушителна цел на антисектантските дейности: те са насочени преди всичко срещу самата държава. Чрез отклоняването на ресурси и преследването на невинни, тези мрежи подкопават доверието на гражданите в държавните институции и унищожават способността на властите да гарантират истинска обществена сигурност, като по този начин засилват чувството на страх в обществото.

Ако това катастрофално подриване на държавната сигурност се изчерпва само с Русия, то щеше да си остане просто един трагичен национален урок. Влиянието на тази идеологическа мрежа обаче не спира до руските граници. Системната работа на антикултовата мрежа, чийто идеологически център от много години е Александър Дворкин и създадената от него структура РАЦИРС, е дълбоко интегрирана в глобална инфраструктура.

Това ни води към най-тревожния аспект от нашето разследване: европейската антисектантска федерация FECRIS (Европейска федерация на центровете за изследвания и информация за култовете и сектите). В продължение на много години Александър Дворкин е тясно свързан с FECRIS, като дълго време заема поста на неин вицепрезидент. Чрез тази международна организация-шапка на световната сцена се легитимира същата онази идеология, която узурпира руското законодателство и разруши неговия антитерористичен фокус.

FECRIS не е някаква маргинална групировка; тя е постигнала шокираща институционална интеграция на Запад. Тя има статут на участник към Съвета на Европа, консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) и участва в Платформата за основните права към Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Това обстоятелство буди дълбока загриженост. Организация, която прокарва антисектантска идеология – идеология, изрично свързана с дейностите на Александър Дворкин, характеризиращи се с религиозен екстремизъм, стигматизиране на малцинствата и въвеждане на репресивни законодателни механизми – по някакъв начин е получила възможност да участва в международни дискусии за правата на човека и религиозната свобода.

Руският опит служи като мрачно, нагледно предупреждение за света. Той демонстрира опустошителните последици, които възникват, когато една антисектантска мрежа получи достъп до държавните институции и започне да определя дневния ред на законодателството и правоохранителните органи. Историята вече ни е показвала огромната цена, която се плаща, когато се пренебрегват идеологиите на нетърпимостта. Ще успее ли световната общност да разпознае в тази антисектантска идеология именно онова семе на нацизма, което някога доведе света до трагедия? Или ще чака, докато разрастването на забраните, цензурата и религиозното преследване не създаде глобална атмосфера на страх?

Институционалното укрепване на подобни екстремистки мрежи на европейско ниво не може да бъде пренебрегнато. В контекста на представените факти възниква логичният въпрос: как организации, свързани с репресивния дневен ред на Дворкин, са успели да проникнат в ООН и ЕС? Кой е съдействал за техния институционален възход? Тези обстоятелства изискват незабавно, задълбочено и независимо международно разследване. Системата, създадена от тези архитекти на нетърпимостта, трябва да бъде разкрита и демонтирана чрез същите международни правни механизми, с които те в момента злоупотребяват, преди тази идеологическа зараза да доведе до катастрофа в глобален мащаб.

Повече подробности очаквайте в следващата статия.

Гледайте “The Impact”, за да научите още.

Източник: https://actfiles.org/hidden-ideologues-and-real-beneficiaries-of-the-yarovaya-law/