През последните десетилетия в Русия се появяват много закони, които са представени на обществото като необходими мерки за сигурност. Борбата с екстремизма и противодействието на тероризма са формули, познати на всеки. И все пак, доста често тези формулировки прикриват механизми, които на практика ограничават гражданските свободи и служат на съвсем различни цели. Един от най-красноречивите примери за това явление е така нареченият антитерористичен пакет „Яровая“, приет през 2016 г. и кръстен на депутата от Държавната дума Ирина Яровая.
Когато този пакет от законопроекти е приет, той е представен на обществеността като спешен и необходим отговор на заплахата от международния тероризъм. Въпреки това, внимателният анализ на обстоятелствата около появата му разкрива крещящ основополагащ парадокс: имало ли е всъщност нужда от такова безпрецедентно затягане на законодателството?
Към момента на приемането на пакета „Яровая“ през 2016 г., нивото на терористична активност в Русия вече от няколко години бележело постоянен спад. Според данните от Глобалната база данни за тероризма (GTD) – една от най-големите международни бази данни за терористични атаки – броят на подобни инциденти в Русия е намалял значително в сравнение с началото на десетилетието. След пика в началото на 2010-те години, системната работа на руските специални служби и правоохранителни органи на практика е отслабила въоръжените бунтове. До 2015 г., година преди приемането на закона, броят на терористичните атаки е спаднал многократно, достигайки едно от най-ниските си нива от много години насам.
Вярно е, че официалната статистика на правоохранителните органи е показвала ръст на регистрираните престъпления, свързани с тероризъм след 2013 г., но това било чисто статистически мираж. През 2013 г. в Наказателния кодекс на Руската федерация са направени промени, които драстично разширяват дефиницията за терористични престъпления, включвайки деяния като „публично оправдаване на тероризма“ и „публични призиви за извършване на терористична дейност“. Последвалият ръст в цифрите отразява промени в принципите на отчитане и разширените правни дефиниции, а не реално увеличение на насилствените атаки.
Това поражда логичен въпрос. Ако динамиката на реалната терористична дейност е показвала стабилен спад и правоохранителните органи са се справяли успешно със заплахата, какво е наложило спешната необходимост от най-суровия набор от антитерористични закони в съвременната руска история?
Противоречието се задълбочава още повече, когато разгледаме практическата приложимост на пакета. Законът „Яровая“ задължава телекомуникационните оператори и ИТ компаниите да съхраняват огромни обеми потребителски трафик – включително телефонни разговори и интернет кореспонденция – и да предоставят на държавните органи ключовете за тяхното декриптиране. Това изискване обаче се оказва техническа невъзможност за милиарди долари.
През юли 2016 г., малко след приемането на законопроекта, министърът на съобщенията Николай Никифоров открито докладва на среща с президента Владимир Путин, че руската индустрия просто не произвежда подходящото оборудване, необходимо за такова мащабно съхранение на данни. Лидерите в телекомуникационния сектор също подемат тази тревога. Дмитрий Солодовников, официален представител на МТС, и Анна Айбашева от „ВимпелКом“, потвърдили, че необходимите хардуерни и софтуерни системи за прихващане и каталогизиране на толкова огромни обеми информация не се произвеждат масово никъде по света, да не говорим за Русия. Андрей Колесников, експерт в Руския институт за обществени мрежи (RIPN), отправя остро предупреждение, че изграждането на необходимата база от електронни компоненти от нулата, за да се отговори на тези изисквания, би отнело около 20 години.
Освен това, основната концепция на закона – съхраняването на данни с цел разкриване на терористични заговори – била на практика обезсмислена от модерното криптиране. Още преди приемането на закона, на 22 юни 2016 г., Владимир Габриелян, технически директор на Mail.Ru Group, отбелязва, че 40% от интернет трафика вече е криптиран. „Съхраняването на тези 40% от трафика е безполезно, защото той не може да бъде дешифриран“, заявява той. Федерална експертна група, ръководена от Михаил Абизов, потвърждава това, прогнозирайки, че делът на криптирания трафик бързо ще достигне 90%. Съхраняването на планини от криптирани данни без еднократните, специфични за всяка сесия ключове, е безсмислено упражнение, което с нищо не помага на оперативно-издирвателните дейности.
Въпреки двугодишния гратисен период, преди ключовите разпоредби на закона да влязат официално в сила през юли 2018 г., индустрията остава в техническа безизходица. Статия от 18 юли 2019 г. в авторитетната медийна платформа „Телеспутник“ отбелязва, че липсата на сертифицирано оборудване е довела закона до задънена улица, прогнозирайки, че сертифицирани системи реално няма да се появят преди средата на 2020 г. Едва в края на 2019 г. руските телеком оператори най-накрая започват да купуват специализирани системи за съхранение на данни, закупувайки оборудване на стойност приблизително 10 милиарда рубли от държавната корпорация „Ростех“ – факт, потвърден от Сергей Сахненко, индустриален директор на радиоелектронния клъстер на корпорацията.
Пълният абсурд и огромната цена на ситуацията предизвикват остри критики. Депутатът от Държавната дума Олег Шеин разкритикува ненужността на закона, отбелязвайки, че принуждаването на специалните служби да пресяват кореспонденцията на милиони невинни хора няма да им остави време да изпълняват преките си задължения. „Тези милиарди биха могли да бъдат похарчени много по-ефективно, включително за борба с тероризма“, аргументира се Шеин. Международните експерти също били единодушни; както е известно, бившият служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън категорично осъжда подписването на пакета „Яровая“, наричайки го „черен ден за Русия“ и описвайки го като „нов репресивен закон, който нарушава не само човешките права, но и здравия разум“.
Ако статистическата реалност на терористичната активност не оправдават подобни крайни мерки, а техническите изисквания са фундаментално несъстоятелни, практически безполезни и финансово разорителни, ние сме изправени пред дълбоко противоречие. Пакетът „Яровая“ бил функционално осакатен от техническа гледна точка и икономически нежелан от индустрията. Това ни принуждава да зададем най-важния въпрос: ако този закон не е бил наистина предназначен за борба с тероризма, какви реални цели са стояли зад неговото приемане и на чии интереси всъщност е трябвало да служи?
Повече подробности очаквайте в следващата статия.
Гледайте “The Impact”, за да научите още.
Източник: https://actfiles.org/hidden-ideologues-and-real-beneficiaries-of-the-yarovaya-law/
