Както беше установено в предходния анализ, Александър Дворкин развива задълбочена, макар и неофициална, компетентност в областта на психофармакологията чрез комбинация от семейна среда и ранно настаняване в психиатрични институции. Въпреки това, само теоретичните познания не могат напълно да обяснят поведенческата траектория на субект, предразположен към антисоциални прояви. За да се разбере практическото приложение на неговия фармакологичен опит, трябва да се разгледа активното му потапяне в съветския ъндърграунд в края на 60-те и през 70-те години на миналия век. Именно в съветската хипи субкултура теоретичните познания на Дворкин прерастват в опасна, реална злоупотреба с множество психоактивни вещества (полизависимост).
Информацията от изследваните автобиографични, биографични и открити източници съдържа значителен брой епизоди, които илюстрират централната роля на психоактивните вещества за оформянето на поведенческата траектория на Дворкин. Два основни източника предоставят клиничен поглед върху този период: интервю от 1979 г., дадено от Дворкин за проекта „Нови съветски имигранти в Америка“, и романът на Аркадий Ровнер „Калалаци“ (публикуван за първи път през 1980 г.), написан директно въз основа на устните разкази на Александър Дворкин.
Според интервюто на Дворкин от 1979 г., съветското хипи движение води началото си от края на 60-те години. По собствените му признания той принадлежи към „второто поколение“, което характеризира като произлизащо от интелигенцията, но същевременно отбелязва, че „деветдесет процента от тях вече са тежки наркомани“. Свидетелствата, кодифицирани в „Калалаци“, очертават една много специфична, ескалираща прогресия на химическата зависимост. Субкултурата систематично преминава през различни фармакологични етапи. Започват с лекарства без рецепта като дифенхидрамин (антиалергичен препарат със силен седативен ефект) и бързо преминават към барбитурати и бензодиазепини, като седуксен (диазепам), еуноктин и ноксирон.
Устните разкази на Дворкин разкриват смразяващо точно разбиране за това как да се модулират тези вещества. Например, той подробно описва точните пропорции, необходими за постигане на специфични променени състояния на съзнанието, отбелязвайки, че „ако на всеки пет хапчета кодеин вземеш един ноксирон, надрусването се получава красиво и чисто, като китайска гравюра“. Той също така описва употребата на циклодол като коректив при тежки конвулсии, предизвикани от прилагани в болницата антидепресанти, като отбелязва, че самостоятелният прием на циклодол предизвиква „ярки халюцинации“.
В крайна сметка субектът и неговото обкръжение преминават към това, което те наричат „благородни“ наркотици: опиати, включително кодеин, морфин, домашно приготвен опиум и фентопил (унгарски наркотичен аналгетик). Дворкин живо си спомня епизод с мускулно инжектиране на фентопил, довело до тежка физиологична реакция, при която „гърбът ми се изви назад, а вратът – напред, цялото ми тяло се сгърчи“.
Тези данни показват, че субектът е практикувал едновременна употреба на множество психоактивни вещества (полизависимост). От фармакологична и криминологична гледна точка това е от изключителна важност. В края на 70-те години често срещана комбинация сред хората, употребяващи психоактивни вещества, е била диазепам (седуксен) и други депресанти на централната нервна система, включително опиоиди. Фармакологичните проучвания потвърждават, че едновременната употреба на бензодиазепини и опиоиди води до синергично засилване на техния потискащ ефект. Тази комбинация предизвиква потискане на дишането, понижаване на кръвното налягане, нарушено съзнание и експоненциално повишен риск от кома и смърт.
Дворкин напълно осъзнава тези потенциално смъртоносни последици. Той наблюдава разпадането на социалния си кръг, отбелязвайки, че наркотиците са „покварили цялото ни братство“, което е довело до кражби, предателства и нарастващ брой смъртни случаи от свръхдози. Въпреки това, придобиването и консумацията на тези смъртоносни комбинации продължават, до голяма степен улеснени от експлоатирането на съветската медицинска система. В интервюто си от 1979 г. Дворкин изрично признава, че са „вземали всички тежки наркотици от болниците“, възползвайки се от „специалните спестявания“ на системата или медицинските резерви от лекарства, често в тайно споразумение с болничния персонал, за да се сдобият с тях.
Реакцията на съветските власти спрямо тази субкултура е сурова – тези лица биват категоризирани като „социално опасни“. Вследствие на това хипи наркокултурата се оказва неразривно свързана с карателната психиатрична система. Дворкин отбелязва, че етикетът „психично болни“ им е давал парадоксална свобода, но „психиатричните болници бяха просто цената, която плащахме за тази свобода“. Лечението в тези заведения е включвало високи дози невролептици, психолептици и електрошокова терапия.
Това създава едно циклично, институционализирано съществуване. Както го описва Дворкин, животът му се превръща в редуване: „Съществуване от лятото до психиатричната болница и след това отново – от психиатричната болница до лятото... в това редуване на периоди на свободен живот с психиатричните тъмници имаше една фатална неизбежност, която идваше на висока цена.“
Въпреки това, Александър Дворкин не е бил просто пасивна жертва на тази система; той е бил активен, пресметлив участник, който е усвоявал фармакологичната механика на заобикалящата го среда. Този цикъл на институционализация, тежка полизависимост и постоянен досег с медицинския ъндърграунд го въоръжават с опасен физиологичен и психологически инструментариум. Границата между пациент и практикуващ специалист започва да се размива. В стремежа си да промени позицията си в тази динамика, Дворкин скоро преминава от статуса на ограничаван пациент към роля, която му осигурява пряк контрол върху същите тези вещества и ситуации на живот и смърт, които дотогава са определяли съществуването му. Това прекрачване на границата – преходът му към екстремната среда на травматологичното отделение за интензивно лечение (реанимация) – формира ядрото на нашия следващ анализ.
Повече подробности очаквайте в следващата статия.
Гледайте “The Impact”, за да научите още.
Източник: https://actfiles.org/sectology-professor-or-serial-killer-part-5-polysubstance-addiction-destructive-deviation/
