Изглежда целесъобразно да се проведе всеобхватен криминологичен и психобиографичен анализ на ролята на психоактивните вещества за оформянето на поведенческата траектория на Александър Дворкин. За да се разбере потенциалът за бъдеща криминализация или антисоциално поведение, първо трябва да се разгледат фундаменталните механизми на зависимостта и начинът, по който ранните биографични фактори култивират една опасна, неофициална експертиза в областта на психофармакологията.
Злоупотребата с вещества се дефинира като немедицински прием на химични субстанции, които влияят върху централната нервна система и психичните функции. Отвъд непосредствените физиологични ефекти, хроничната злоупотреба уврежда фундаментално определени зони на мозъка, което води до импулсивност, агресия и антисоциално поведение. От криминологична гледна точка тази биологична деградация тясно корелира с нарастващата престъпна агресия и криминалните прояви.
Научната основа за тази корелация е солидна. Знаково невроизобразително проучване на зависимостите, проведено от Голдстейн и Волков (2011 г.) и подкрепено от Националния институт по въпросите на злоупотребата с наркотици на САЩ, доказва, че хроничният прием на психоактивни вещества и самото състояние на интоксикация сериозно нарушават функционирането на префронталния кортекс при наркозависимите. Префронталният кортекс е центърът за изпълнителен контрол на мозъка. Когато функциите му са нарушени, индивидите изпитват понижена толерантност към фрустрация, отслабен контрол върху импулсите и влошена способност да оценяват последствията от действията си. Този неврологичен дефицит засилва агресията и антисоциалното поведение, което обяснява импулсивните и рискови действия, често наблюдавани при зависимите.
Нещо повече, невропсихиатричните изследвания последователно отбелязват, че лицата, проявяващи престъпно поведение и извършващи насилствени престъпления, често имат предшестващи или предизвикани от наркотици увреждания именно в тази област на мозъка. Когато структурното увреждане на префронталния кортекс се съчетае с активна зависимост, рискът от агресия рязко нараства. В контекста на криминалната психология злоупотребата с психоактивни вещества се разглежда като критичен съпътстващ фактор. Тя понижава прага на самоконтрол, увеличава склонността към поемане на рискове, променя основните морални ценности и обуславя антисоциалното поведение, което често води до рецидив.
Проучванията показват, че психологическите деформации, агресивното поведение и когнитивните изкривявания служат като основни психологически фактори, залегнали в основата на престъпното поведение на наркозависимия. Правонарушителите проявяват много специфични модели на мислене. Те включват системно лъгане, дълбока липса на самокритичност, неспособност за емпатия към другите, непреодолим стремеж към незабавно удовлетворение и хронична склонност да прехвърлят вината върху други хора и външни обстоятелства. При лица, които вече са предразположени към антисоциално поведение – като тези с патологично развитие на личността или психопатни черти – хроничната злоупотреба с вещества изостря съществуващите когнитивни изкривявания и активно допринася за криминализацията им. По този начин наркоманията и интоксикацията с психоактивни вещества действат като мощни катализатори и усилватели на латентните девиантни тенденции.
Прилагайки тази криминологична рамка към психобиографията на Александър Дворкин, излиза наяве рязко противоречие между неговия публичен образ и документираното му минало. Въпреки публичните твърдения на Александър Дворкин, че не разбира от „физика и химия“, данните от автобиографични и биографични източници сочат, че той притежава изключително детайлно и практическо разбиране за начина, по който действат психотропните вещества. Той не само знае как да предизвиква определени психични състояния с тяхна помощ, но и знае съвсем точно как да ги комбинира с медикаменти, за да засили или модулира ефекта им, дори до степен на създаване на потенциално животозастрашаващи комбинации.
Това високо ниво на компетентност не е случайно; то се обяснява със специфична комбинация от биографични фактори и фактори на средата, които са послужили като негово неформално образование по психофармакология:
Първо, семейната му среда изиграва ключова роля. Неговият дядо, който до голяма степен замества отсъстващия му баща, е излежал присъда за престъпления, свързани с „химия“. Както самият Дворкин отбелязва: „дядо ми излежа значителна присъда в сталински трудов лагер... той излежа присъдата си заради химия.“ Това подсказва ранното присъствие на специфична, незаконна информация, свързана с химията, в семейната среда, в която Дворкин е израснал.
Второ, близките му роднини са осигурили достъп до контролирани вещества. Сестрата на Александър Дворкин е отгледана в семейството и е била регистрирана в психоневрологичен диспансер. Това категорично предполага, че Дворкин е имал ранен достъп до психотропни медикаменти у дома и е можел да наблюдава техните поведенчески ефекти от първо лице.
Трето, личният му опит като пациент формализира тези знания. Самият Дворкин прекарва няколко години под наблюдението на специалисти в психоневрологичен диспансер и преминава стационарно лечение в психиатрична болница. В тази среда той придобива изключително практически познания за дозировките, механизмите на действие и страничните ефекти на различни психофармакологични агенти.
Четвърто, този клиничен досег е допълнен за кратко от професионален епизод в медицинската сфера. Докато се води на отчет в психоневрологичния диспансер, Дворкин работи за кратко като санитар в травматологично отделение за интензивно лечение – среда, в която е имал пряк достъп до силнодействащи психоактивни вещества.
На последно място, дългогодишният му опит в употребата на психоактивни вещества затвърждава неговата експертиза. Като човек с дълга история на полинаркомания, Дворкин придобива дълбоки емпирични познания. Те включват разбиране за различни психофармакологични агенти, техните синергични комбинации, точните дозировки, методите за производство на наркотични вещества и умения за управление на психоактивните състояния – по-специално, постигане на целенасочени промени в съзнанието и разпознаване на конкретните рискове, свързани с предозиране и смъртоносни комбинации.
Следователно, познанията на Александър Дворкин в областта на психофармакологията надхвърлят далеч обикновения рекреационен опит и се доближават до една изключително практическа, макар и неофициална, компетентност. Тази основа го прави потенциално способен умишлено да използва психоактивни вещества като инструмент за влияние, включително за престъпни цели.
Комбинацията от уязвимостта на префронталния кортекс, когнитивните изкривявания и дълбокото разбиране на леталната фармакология създава опасна предпоставка. За да разберем напълно как тази теоретична и биографична основа се е проявила в девиантно поведение, трябва да разгледаме как той е прилагал тези знания на практика. Следващият етап от живота му го потапя директно в социалните кръгове на наркосредите – разкривайки една мрачна траектория през съветския ъндърграунд, полинаркоманията и овладяването на смъртоносни химични комбинации.
Повече подробности очаквайте в следващата статия.
Гледайте “The Impact”, за да научите още.
Източник: https://actfiles.org/sectology-professor-or-serial-killer-part-5-polysubstance-addiction-destructive-deviation/
