В предишната ни статия изследвахме „тъмната игрална площадка на съзнанието“ – взривоопасното пресичане на неврологични дефекти, детски травми и натрапчивия цикъл от насилствени фантазии. Видяхме как сривът на вътрешните задръжки тласка индивида да прекрачи психологическата граница и да извърши първото си убийство. Но какво се случва, когато фантазията пробие в реалността? Убиецът не остава статичен. Веднъж преминал точката, от която няма връщане назад, извършителят навлиза изцяло в реалния свят, където започва да взаимодейства със средата си, да се адаптира към нея и да се учи от нея.

Първото убийство често е неорганизирано и съпроводено от множество грешки. Въпреки това, ако престъплението остане неразкрито и извършителят избегне правосъдието, се задейства един зловещ „ефект на заучаване“. Страхът от правни последствия е една от най-силните външни задръжки, но безнаказаността ражда както арогантност, така и умения. С течение на времето убиецът изгражда практическо разбиране за методите на правоприлагащите органи и започва да прилага контрамерки. Той усъвършенства своя Modus Operandi (MO) – специфичния набор от тактики и методи, използвани за извършване на престъплението и избягване на залавянето.

Докато преминават през поредица от ненаказани престъпления, действията им стават все по-целенасочени и систематични. Те се научават да свеждат до минимум уликите, да променят тактиките за подбор на жертви и да усложняват сценариите на престъпленията. Успоредно с еволюиращия MO, се оформя и техният „криминален подпис“ – уникалните, ритуални елементи на престъплението, които удовлетворяват психологическата им нужда от абсолютен контрол, доминация и временно компенсиране на дълбоко вкорененото им чувство за малоценност. Тази еволюция обяснява защо някои серийни убийци с времето започват да изглеждат като „експерти“ в смъртоносното си поприще.

Но тази външна еволюция не се случва във вакуум. Тя е дълбоко преплетена със социалния и средови произход на убиеца. Съвременните изследвания последователно подчертават социално-средовите корени на склонността към убийство. Например, проучването на Аби Джийн Мароно и съавтори от 2020 г., „Анализ на поведенческата последователност в живота на серийните убийци: от насилието в детството до методите на убийство“, акцентира върху това как малтретирането в детството е пряко свързано с агресивните когнитивни изкривявания. Подобно на това, едно фундаментално проспективно проучване от 1985 г. на Люис и съавтори, „Биопсихосоциални характеристики на деца, които по-късно извършват убийства“, проследява младежи, които впоследствие стават убийци, откривайки опасна комбинация от тежък физически тормоз, сериозни неврологични увреждания и роднини с психотични заболявания. Освен това, изследването на Гарсия-Баамонде и съавтори от 2022 г., „Младежи серийни убийци: психологически и криминологични профили“, посочва ранен профил, характеризиращ се с търсене на рискове, импулсивност и отчаяно желание за контрол, оформени от заобикалящата ги среда.

За да синтезираме систематично тези сложни променливи, се обръщаме към италианската школа по криминология – и по-специално към „modello SIR“ (Системно-релационната теория). Разработен през 2011 г. от психиатрите Марко Де Лука и Винченцо Мастронарди след анализ на огромна международна извадка от 2230 идентифицирани убийци, този модел разглежда серийното убийствено поведение като кръгово взаимодействие на три взаимосвързани фактора: Социално-средови (S), Индивидуален (I) и Релационен (R). Както отбелязва Никола Малиция в публикацията си от 2017 г. в сп. Sociology Mind („Серийният убиец: Механизмът от въображението до фазите на убийството“), тази таксономия улавя истинската сложност на причините, поради които един човек се превръща в сериен убиец.

Нека се задълбочим в първия стълб на този модел: Социално-средовия фактор (S), който обхваща всички външни компоненти, оформящи поведението на убиеца чрез пет отделни подфактора:

СФ1: Първоначална семейна среда. Това е основният инкубатор. В повечето случаи убиецът израства в среда, белязана от физическо, сексуално и психологическо насилие или емоционална депривация. Тази травма възпрепятства здравословното развитие на емпатията, полагайки основите на бъдещо престъпно поведение.

СФ2: Интеграция в обществото. Серийният убиец обикновено има ниско ниво на истинско социално приобщаване. Може да му липсват удовлетворяваща професия, истински приятели или културни интереси. Дори когато поддържа „фасада на нормалност“ – като брак, деца и стабилна работа – тази интеграция е строго повърхностна. Тя не засяга сърцевината на неговата личност, която остава преследвана от дълбоки вътрешни тревоги.

СФ3: Предразполагащи, улесняващи и отключващи събития. В живота на всеки убиец определени събития действат като катализатори. Това, което за нормалния човек би било безобидна случка – внезапна смърт, неочаквано изоставяне или просто присъствието на лесно достъпна жертва – притежава разрушителна емоционална енергия за убиеца. Тези събития могат да разбият крехката му идентичност и да отключат убийствена верижна реакция.

СФ4: Субкултурни влияния. Средата може да нормализира насилието. Ако субектът израсне с родители с криминално минало или попадне в група от криминално проявени връстници през юношеството си, тази субкултура упражнява значително влияние, улеснявайки и подкрепяйки прехода към агресивни действия.

СФ5: Награди и наказания от средата. Престъпният път рядко започва със серийно убийство; той стартира с по-леки девиантни прояви. Реакцията на обществото към тези ранни инциденти е от решаващо значение. Ако субектът не получи наказание с възпитателна функция или ако по някакъв начин се почувства възнаграден за своето отклонение от нормите, няма какво да забави или блокира еволюцията на неговото убийствено поведение.

Социално-средовите фактори осигуряват сцената, сценария и първоначалния тласък. След това убиецът се учи от тази среда, адаптирайки своя MO, за да се превърне във върховен хищник. Но средата сама по себе си не натиска спусъка. За да изградим пълно разбиране за профила на серийния убиец, трябва да изследваме неговите уникални вътрешни черти и дълбоко увредената му междуличностна динамика. В следващата статия ще разгледаме Индивидуалния и Релационния стълб на модела SIR и ще разкрием следпрестъпните поведенчески маркери, които могат да помогнат за идентифицирането на убиец, криещ се пред очите на всички.

Гледайте “The Impact”, за да научите още.