Когато една семейна структура се разпадне, полученият психологически вакуум рядко се запълва от здравословни алтернативи. Както установихме в предишния ни анализ на ранната биография на Александър Дворкин, напускането на бащата, тежкото психично заболяване на сестра му Евгения (Даря) и остатъчната военна травма на майка му създават един дълбоко дисфункционален дом. В тази празнина се намесва една властна, авторитарна мъжка фигура, която на практика изземва ролята на бащата: неговият дядо по бащина линия. Но това присъствие съвсем не е грижовно. Напротив, дядото внася поредната доза психологически тормоз, контрол и тъмната сянка на криминално минало – елементи, които криминалните профайлъри определят като основна хранителна среда за девиантно, садистично поведение.
За да разберем възрастния Александър Дворкин – човек, прекарал десетилетия в систематично преследване на социални и религиозни малцинства – трябва да изследваме личността, която е формирала представите му за властта. Дядото на Дворкин е доктор на икономическите науки и професор, но животът му е белязан от суровите реалности на съветската наказателна система. Той е бил подложен на държавни репресии и е излежал значителна присъда в сталински трудов лагер. Според романа на Аркадий Ровнер „Калалаци“ – който, както знаем, е базиран на собствените устни разкази на Дворкин – дядото „е лежал за химия“, защото „Сталин казал, че нямаме нужда от химия, докато дядо бил на друго мнение“.
Освободен от лагерите и реабилитиран през 1955 г. – точно в годината, в която се ражда Александър – дядото носи тежката стигма на криминалното досие. Това го лишава от правото да работи по специалността си в Москва и го принуждава да заеме длъжността старши икономист в завод за сирене в далечния град Углич. Огорчението, крайният догматизъм и потиснатата ярост от затвора се просмукват пряко в отношенията му със семейството и най-вече с внука му.
Московският апартамент се превръща в сцена за агресивните изблици на дядото. В „Калалаци“ Дворкин (в ролята на героя Костя Лопухов) си спомня как дядо му идвал на гости в неделя и на чай с торта „Прага“ яростно ругаел съветското правителство, колхозите и собствения си син (бащата на Дворкин), от когото се отрекъл, задето е изоставил семейството. Най-тревожното е, че дядото е таял жестоки фантазии, свързани с младежките субкултури по онова време. Говорейки за дългокосите хипита, той възкликвал: „Бих ги удушил със собствените си ръце!“, докато физически демонстрирал действието с кокалестите си ръце и сплескани пръсти. Той хладнокръвно заявявал, че подобни младежи са „продукт на социално разложение“ и че трябва „публично да се самоунищожат – поне това би било от обществена полза“.
Когато по-късно младият Александър си пуска дълга коса, която покрива ушите му, реакцията на дядото е избухлива и оскърбителна. Той крещял „Паразит!“, тропал с крака и съветвал момчето да бъде изпратено в поправително-трудова колония. Използвал е манипулация чрез срам, обезценяване и страх, като е изоставял семейството за месеци наред като форма на емоционално наказание, само за да се върне и да започне яростни скандали.
От криминологична гледна точка въздействието на подобна среда върху развиващата се психика е катастрофално. В своите основополагащи книги „Ловец на мозъци“ (Mindhunter) и „Пътуване в тъмнината“ (Journey Into Darkness), легендарните профайлъри от ФБР Джон Дъглас и Марк Олшейкър подчертават, че класическото детство на серийния престъпник или садиста включва разбито семейство, доминирано от склонни към насилие, деспотични фигури. „На психологическо ниво нашите изследвания показват, че мъжете, произхождащи от среда на насилие, често излизат от този опит враждебни и склонни към насилие спрямо другите“, отбелязват те. Когато едно дете е отгледано от нарцистичен, деструктивен роднина, който е фиксиран върху реда и налага пълен контрол чрез сплашване, то научава смъртоносен урок: властта е равна на оцеляване, а емпатията е слабост.
Този цикъл на насилие е широко документиран в клиничната и съдебната психология. Изследването, подробно описано в статията „Цикълът на сексуалното насилие над деца: връзката между това да бъдеш жертва и да станеш насилник“ ("Cycle of Child Sexual Abuse: Links Between Being a Victim and Becoming a Perpetrator") от М. Гласър, И. Колвин, Д. Кембъл, А. Гласър, И. Лийч и С. Фарели, демонстрира как враждебната семейна атмосфера пряко корелира с бъдещо маладаптивно поведение. В дисфункционалните семейства, изпълнени с емоционална нестабилност, взаимно пренебрежение и вербален тормоз, децата често развиват сериозни трудности с емоционалната регулация. Те се превръщат в закоравели егоисти, изпълнени с тревожност и гняв. За да се справят със своето безсилие, те често възприемат ролята на „преследвача“, проектирайки върху другите дисфункционалното поведение, което са научили у дома. Те се научават да си „отмъщават“ на авторитарните фигури, като разменят местата си с тях, и в крайна сметка извличат удоволствие от това да унижават другите и да им вдъхват същия страх, който някога самите те са изпитвали.
Емоционалната травма от отсъстващия баща, съчетана с дълбоката стигматизация от криминалното досие на дядото и неговия агресивен, манипулативен стил на възпитание, създават за младия Александър Дворкин един истински кипящ котел от враждебност. Той бива оформен като личност, която подсъзнателно гравитира към патологична мания за притежаване на власт и контрол.
Едно дете обаче не може да остане вечно изолирано зад задушаващите стени на един дисфункционален апартамент. Враждебността, страхът и дълбоките психологически белези, култивирани у дома, неминуемо е трябвало да се сблъскат с външния свят. Как едно момче, въоръжено с подобна токсична психологическа нагласа, би общувало с връстниците си? Както ще разгледаме в следващата фаза на нашето профайлърско разследване, навлизането на Дворкин в социалната сфера на училището и летните лагери ще доведе до тежка изолация, физически тормоз и критичен травматичен инцидент, който завинаги ще циментира неговия деструктивен, антисоциален профил.
Разследването ще продължи в следващата статия.
Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/sectology-professor-or-serial-killer/
