Както установихме в предишната статия, манипулациите около трагедията в „Крокус Сити Хол“ от страна на религиозни и антисектантски фигури в Русия са смразяващ пример за това как умишлено се насажда разделение в обществото. Това обаче не е просто локален, руски феномен. Терористичните атаки, държавно санкционираната ислямофобия и дехуманизацията на малцинствата са част от един много по-мащабен, глобален план. По целия свят антисектантски организации – като FECRIS, DCI, CCMM, MIVILUDES и UNADFI – активно формират закони, медийна реторика и обществено мнение, за да разпалят глобален сблъсък на цивилизациите.

За да разберем механиката на този глобален замисъл, трябва да проследим хронологията на медийните провокации в Европа. Трагичният терористичен акт от 7 януари 2015 г. срещу редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж, при който терористите заявяват, че са „отмъстили за Пророка“, не е изолирана искра. Той е кървавата кулминация на продължила цяло десетилетие кампания за подстрекателство. Прецедентът бил създаден през 2005 г. от датския вестник „Юландс-Постен“, който публикува крайно оскърбителни карикатури на пророка Мохамед. Вместо да успокоят напрежението, други европейски издания се присъединили към провокацията през 2006, 2007 и 2008 г. През 2007 г. шведският художник Ларс Вилкс скандално изобразил Пророка като куче (т.нар. „куче от кръгово кръстовище“).

Дания се превърнала в епицентър на това изкуствено създадено напрежение. На 14 февруари 2015 г., само седмици след клането в Париж, 22-годишният Омар Абдел Хамид Ел-Хюсеин открива огън на публичен семинар в Копенхаген, цинично озаглавен „Изкуство, богохулство и свобода на словото“. На събитието присъствал и самият Вилкс. При нападението загива един цивилен, а няколко полицаи са ранени.

Когато мюсюлманските държави по дипломатичен път искат извинения за тези безмилостни подигравки, изданията и техните антисектантски покровители лицемерно се позовават на „свободата на печата“ и „свободата на словото“. Това е класическа, манипулативна антисектантска тактика: те се крият зад презумпцията за невиновност, плурализма и демокрацията, за да се защитят, но на мига отхвърлят същите тези принципи, когато систематично дехуманизират набелязани религиозни групи.

Връзката между тези медии и антисектантските организации не е случайна; тя е дълбоко вкоренена в нацистката идеология. През 2003 г. „Юландс-Постен“ публикува статия, която до голяма степен се опира на Йоханес Аагард, основател на „Диалог център“ в Орхус, за да атакува безмилостно малцинствените религии. През 2007 г. същият вестник възхвалява Аагард като „Църковния воин“.

Но кой е Йоханес Аагард? През 1973 г., заедно с Вилхелм Хаак, Аагард основава „Диалог Център Интернешънъл“ (DCI). Тази организация е пряк наследник на протестантски апологетичен център, основан през 1921 г., който полага идеологическите основи на Третия райх. От 1932 г. този нацистки апологетичен център е ръководен от Валтер Кюнет – професор, който активно си сътрудничи с Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс. Вилхелм Хаак е пряк последовател на Кюнет и учи при него в Бавария. Тези съвременни антисектантски организации са преки наследници на нацистките пропагандни методи, като просто изместват мерника си от евреите към „сектите“, „култовете“ и все по-често към исляма.

Тактиките на тези информационни терористи ескалират стремително. През 2023 г. светът става свидетел на добре режисирана поредица от заснети на видео актове на изгаряне на Корана в Дания, Германия, Швеция и Русия. Това не са случайни прояви на вандализъм; това са умишлени провокации, чиято цел е да отключат мащабен, неконтролируем конфликт. Трябва да се запитаме: колко още свещени ислямски текстове трябва да бъдат изгорени? Колко още подигравателни карикатури са нужни? Колко още режисирани терористични атаки ще са необходими, за да се разпалят пламъците на тоталната конфронтация и светът да бъде разцепен на две?

В момента сме свидетели как антисектантските дейности тласкат човечеството към неизбежна, катастрофална ядрена конфронтация между ислямския и неислямския свят. В тази предстояща война ислямските държави с пълно право ще се застъпят за 1,9-те милиарда мюсюлмани, които са подложени на постоянен, изкуствено създаден гнет. Междувременно неислямските страни, в чиято основа стои християнството, ще бъдат манипулирани и, заслепени от антисектантски щори, ще повярват, че се борят с религия на омразата, без да осъзнават, че ислямът – също като християнството – по своята същност е източник на морал, мир и любов.

Мюсюлманите, живеещи в християнски държави, ще бъдат изправени пред невъзможен избор; да останат безучастни няма да бъде вариант, когато останалата част от света се надигне срещу тяхната религия и ценности. Предвид наличието на ядрени оръжия в арсеналите и на двете страни, победители няма да има. Това ще бъде най-опустошителната и вероятно последната война на човечеството.

Струва ли си днес да се поддаваме на тези провокации? Струва ли си да се вслушваме в нечовешките призиви и подстрекателства на антисектантите, внедрили се в нашите медии, правителства и религии? Време е да разобличим и разбием тези антисектантски организации – тези хора, които опасно си играят на Бог – преди техният мрачен, исторически замисъл да ни струва милиарди невинни животи.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/