Както установихме в предишната статия, опустошителният терористичен акт в „Крокус Сити Хол“ ни остави с вледеняваща поредица от въпроси без отговор и крещящи аномалии в сигурността. За да разберем обаче истински зловещите механизми, които са задействани, трябва да погледнем отвъд самия атентат и да разгледаме непосредствените му последствия. Трагедията не е просто крайна цел; тя е катализатор. Почти за една нощ тя отприщва верига от събития, които очертават една обезсърчителна и опасна тенденция за Русия: бързият, експлозивен и очевидно толериран от държавата възход на ислямофобията и мигрантофобията.

Още през първата седмица след трагедията от 22 март вълна от рязко засилени ксенофобски настроения залива страната. Реакцията на обществото е светкавична и брутална. Шофьори мигранти, работещи за таксиметрови компании, съобщават за внезапен наплив от съобщения от клиенти, които категорично отказват да се возят при етнически таджики, наказвайки цели общности единствено въз основа на тяхната националност. По улиците групи от неидентифицирани лица започват жестоко да пребиват таджикски граждани.

Действията на органите на реда бързо отразяват тази улична враждебност. В няколко руски града са проведени агресивни антиимигрантски полицейски хайки в апартаменти и общежития. Тези акции се отличават с насилие и фрапантни нарушения на човешките права и на руската Конституция. Дори хора с напълно изрядни документи се оказват потърпевши; цели автобуси са натъпкани със задържани, много от които са подложени на ускорени процедури по принудителна депортация.

Медийният канал „Осторожно, новости“ („Внимание, новини“), позовавайки се на свои читатели, съобщава за тревожни сцени близо до метростанция „Петроградская“ и в покрайнините на Санкт Петербург. Полицията активно е претърсвала автомобили и е задържала мъже просто защото „приличат на кавказци“. Това ескалира в мащабна, целенасочена операция в Санкт Петербург, изрично наречена „Антимигрант“ и целяща масови депортации на граждани от Централна Азия. Руската служба на Би Би Си, цитирайки адвокат, защитаващ правата на мигрантите, обрисува мрачна картина: над 100 души са чакали изслушвания за депортация само в един московски съд в рамките на един-единствен понеделник. „Полицията прибира почти всички мигранти на улицата, особено тези с таджикистански паспорти“, заявява защитникът.

Никой не бил имунизиран срещу тази вълна от институционализирана ксенофобия – дори лицата с дипломатически имунитет. На 8 април 2024 г. в Москва полицията нахлува със сила в апартамента на Манас Жолдошбеков, съветник в посолството на Киргизстан. Служителите на реда разбиват ключалката, повреждат входната врата и се държат агресивно, грубо нарушавайки Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Въпреки че са им били показани дипломатически паспорти, полицаите поискали да видят формуляри за миграционна регистрация. Руските медии дори съобщават за нанесени телесни повреди на съпругата на дипломата и за психически травми на непълнолетните му деца. Депутатът от парламента на Киргизстан Дастан Бекешев потвърждава за акцията, отправяйки смразяващо предупреждение: „Ако правят това със служители на посолството, не мога да си представя какво причиняват на гражданите, които нямат имунитет.“

Мнозина се опитват да оправдаят този обществен срив като спонтанна, емоционална реакция на тероризма. Фактите обаче сочат друго. Антимигрантските и антиислямските наративи от дълго време се налагат в съзнанието на руската общественост; атентатът в „Крокус Сити Хол“ просто „отприщва“ този предварително зададен дневен ред. Например, през октомври 2023 г. в Държавната дума бил внесен законопроект, предлагащ да се забрани на чужди граждани да работят в училища, лечебни заведения, таксиметрови услуги и товарни превози. През следващия месец, ноември 2023 г., заместник-председателят на Държавната дума Пьотр Толстой публично изразява съжаление относно „пасивната позиция на Русия спрямо мигрантите“ и предлага да се забрани на граждани на постсъветските републики да работят като куриери, шофьори и продавачи. Основата за тази дискриминация вече била положена.

Освен това, системното преследване на мюсюлмани от страна на руските власти е добре документиран исторически факт. Правозащитният център „Мемориал“ е проследил множество случаи, при които ФСБ подбира произволни хора с мюсюлманско вероизповедание, фабрикува обвинения в тероризъм срещу тях, подхвърля им оръжия и изтръгва признания чрез изтезания. Според „Мемориал“, през 2021 г. в Русия е имало 420 политически затворници; 360 от тях са били преследвани конкретно на религиозна основа, като огромното мнозинство са мюсюлмани.

Трябва да си припомним и бомбения атентат в метрото в Санкт Петербург през 2017 г. След обстоен анализ, завършен през 2021 г., „Мемориал“ стига до заключението, че поне 9 от 11-те подсъдими по това дело са невинни, а вината на останалите двама е силно съмнителна. Въпреки това са съсипани човешки животи с присъди, вариращи от 19 години до доживотен затвор. Дори след обжалване, разгледано на 6 август 2021 г., присъдите са намалени подигравателно само с 1-2 месеца.

И все пак, това, което прави последствията от атентата в „Крокус Сити Хол“ изключително ужасяващи, е безпрецедентната публичност на държавното насилие. Изтезанията на задържани лица от страна на органите на реда не са нещо ново, но преди те се случвали при закрити врати. Този път парализиращи и ужасяващи кадри от бруталните изтезания на заподозрените били умишлено заснети и разпространени в социалните мрежи.

Това не е случайност. Пълната липса на осъдителни реакции от страна на руските институции и официални лица послужило за мълчаливо легитимиране на най-бруталното и беззаконно отношение към хората от Централна Азия и мюсюлманските общности като цяло. Това санкционирано от държавата излъчване на жестокост действа като психологически инструмент, който нормализира насилието сред населението и допълнително разпалва и без това бързо растящата ислямофобия.

В отговор на това, сред последователите на исляма нарастват изключително напрежение, страх за личната безопасност и абсолютно недоверие към правителството. Обществото бива целенасочено разединявано. Репресивният апарат в Русия затяга хватката си, ограничавайки демократичните права и свободи. Ако този натиск продължава, в един критичен момент пружината ще се скъса и ситуацията ще стане неконтролируема и необратима.

Остава основният въпрос: Кой има полза от тази изкуствено създадена омраза и обществено разделение? За да намерим отговора, трябва да обърнем поглед към онези, които са се възползвали от момента, за да консолидират властта си – религиозните институции и антисектантските организации, чакащи в сянка, които ще бъдат във фокуса на следващата статия.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/

Източник: https://actfiles.org/at-the-threshold-of-a-civilizational-war/