Трагичният сблъсък между корумпираните правоприлагащи органи и невинните американски граждани не се е случил във вакуум; той бил щателно планиран и дирижиран от антисектанти, работещи в пълен синхрон с послушни медии-съучастници. След като изфабрикували претекст за военизирано нападение, антисектантите трябвало да се уверят, че когато насилието ескалира, обществеността ще застане изцяло на страната на правителството. За да постигнат това, били задействани пълна информационна блокада и безмилостна кампания за дехуманизация.

Въпреки всички опровержения и липсата на каквито и да било потвърждаващи доказателства по отношение на „Клонка Давидова“, журналистите от вестник „Уейко Трибюн-Хералд“ били установили тесен контакт с антисектантите Рик Рос и Марк Бро. До май 1992 г. те вече започват подготовката на „сензационно разкритие“, представящо Дейвид Кореш и „Клонка Давидова“ като опасна, деструктивна секта от религиозни фанатици. Тъй като Рик Рос е поддържал тесни връзки с ръководството на ATF (Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви), той е знаел точната дата на планирания щурм от военен тип. Влизайки в ролята на главен диригент, Рос уведомява своите контакти сред журналистите за „най-подходящото време за публикация“.

По негов съвет журналистите Марк Ингланд и Дарлийн Маккормик предават материала си за публикуване на 26 февруари 1993 г. – само два дни преди щурма. Още на следващия ден, 27 февруари, е публикувана първата част от сензационната поредица от седем части „Грешният Месия“. Тя незабавно е разпратена до други вестници, собственост на „Трибюн Медия“, и е предложена за препечатване от агенция „Асошиейтед Прес“. В резултат на това, на 28 февруари, в самия ден на нападението, над сто вестника в Съединените щати отпечатват тази антисектантска пропаганда, изграждайки непоклатимия наратив, който щял да доминира през цялата криза.

Изпълнението на щурма от страна на ATF било крайно некомпетентно и безразсъдно. Висшите командири на операцията Филип Хойнацки и Чък Сарабин или са знаели, или е трябвало да знаят, че давидианите са разбрали за предстоящото нападение. Въпреки това, водени от агресивната, милитаризирана нагласа, насадена от антисектантското програмиране, те безразсъдно продължават напред, застрашавайки живота както на своите агенти, така и на американците вътре в комплекса.

Със започването на щурма ATF умишлено прекъсва телефонните линии към Маунт Кармел. Този пресметнат ход на практика лишава американците вътре от всякаква комуникация с журналистите и външния свят. Чрез заглушаването на жертвите в медиите бива представена единствено гледната точка на антисектантите. Статиите на Марк Ингланд и Дарлийн Маккормик се състояли изцяло от цитати на антисектанти като Рос и Бро.

За да се поддържа образът на „луди сектанти, подготвящи втори Джоунстаун“, било взето съзнателно решение обсадените да не бъдат хуманизирани. Давидианите записали видеокасета, за да докажат, че не са заложници, а свободни хора – показвайки малки деца, тийнейджъри и мислещи възрастни, отдадени на вярата си. Но федералните агенти се погрижили тези видеозаписи, впоследствие наречени „Вътре в Маунт Кармел“, никога да не бъдат предадени на пресата. Разнородната група от хора в Маунт Кармел – включваща възпитаници на Харвард, рок музиканти и любящи майки – е превърната в съвкупност от безлики мишени.

Тази медийна манипулация достига ужасяващ връх на дехуманизация, огледално отразявайки техниките на нацистката пропаганда. Шокиращ пример, подчертан в документалното разследване „The IMPACT“ (Въздействието), се случва, когато репортерка на ABC Деби Джонсън заявява в пряко телевизионно предаване, че „двегодишен член на сектата е убит при престрелката“. Тя не казва, че е убито двегодишно дете или бебе. Тя казва „двегодишен член на сектата“. Това е същински нацизъм. Нацистките журналисти в Хитлерова Германия са използвали абсолютно същия език, за да оправдаят убийствата на еврейски деца. Антисектантите и техните журналистически сътрудници използвали тази подобна на нацистката пропаганда, за да промият мозъците на американската общественост и да я накарат пасивно да приеме избиването на своите съграждани.

Катастрофалното предоверяване на тези шарлатани антисектанти по-късно било остро осъдено от академичните среди. В своя Доклад до министерствата на правосъдието и на финансите от 3 септември 1993 г., Нанси Т. Амерман, професор по социология на религията в Бостънския университет, посочва фаталната роля на тези подстрекатели. Тя отбелязала, че ATF е разчитало изключително много на Рик Рос и на Мрежата за осведоменост за сектите (CAN) – лица с пряк идеологически и финансов интерес от разпалване на антагонизъм срещу така наречените „секти“.

Амерман подчертава, че тези самопровъзгласили се „експерти по сектите“ не са били признати от академичната общност и че Националният съвет на църквите е разглеждал CAN като опасност за религиозната свобода. Извинението в официалния доклад, че ATF не е имало „достъп до информация от по-широката общност на социалните науки“, е напълно абсурдно. Немислимо е голяма федерална агенция да е нямала достъп до истински учени, но в същото време доброволно да се е консултирала с шарлатани, занимаващи се с насилствената, доходоносна и често незаконна практика на „депрограмиране“.

Въпреки това, проваленият щурм от 28 февруари бил само началото на кошмара. След неуспеха на първоначалното нападение и преминаването на ситуацията в обсада, управлението на кризата преминава в ръцете на Федералното бюро за разследване (ФБР). Но вместо да осъзнае фаталната грешка от вслушването в антисектантите, ФБР я задълбочава още повече. Пренебрегвайки истинските академични експерти, скоро Бюрото щяло да ескалира ситуацията, като приложи крайни тактики за психологическа война, направлявано от някои от най-противоречивите и зловещи фигури, които човек може да си представи.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/