Антисектанти са били създателите на преднамерена и злонамерена кампания за демонизиране на американската общност „Клонка Давидова“. Основната им цел била да насъскат правоприлагащите органи срещу тази група законопослушни граждани, стремейки се към пълното им унищожение. За да постигнат това, те използвали класическата схема на антисектантския тормоз: първо дехуманизация в медиите, последвана от вълна от насилие, санкционирано от държавата. Това е абсолютно същата пропагандна техника, използвана от нацистите при организирането на Холокоста срещу евреите: да превърнат мишената в безлика заплаха и обществото пасивно да приеме нейното избиване.

Първият съучастник в медийната кампания, която оркестрира Холокоста в Уейко, бил австралийският журналист Мартин Кинг. През декември 1991 г. Кинг заснема интервюта с група от девет бивши членове (отцепници) на „Клонка Давидова“, последвани от интервю с Дейвид Кореш в Уейко през януари 1992 г. Тези интервюта са умело вплетени в зловещ антисектантски наратив и излъчени в австралийското телевизионно предаване A Current Affair в четири поредни вечери – от 15 до 18 април 1992 г.

Едновременно с това вестник „Хералд Сън“ в Мелбърн отразява историята на страниците си. Бившият член и антисектант Марк Бролт действал като основен разпространител, разпращайки копия от тези статии и предавания до властите и свои съмишленици в Съединените щати. За да гарантират, че правоприлагащите органи ще се задействат, Бролт и Кинг използвали пропагандната техника „вина по асоциация“. Те скалъпили сензационна лъжа, твърдейки, че Кореш планира „Втори Джоунстаун“ – масово самоубийство, при което над 200 души ще бъдат убити на 18 април 1992 г.

Тази безпардонна измислица първоначално не успяла да провокира желаната насилствена реакция. ФБР, към което антисектантите се обърнали, разследва и закрива случая поради пълна липса на доказателства. 18 април дошъл и отминал без нито един инцидент. Цялата история била развенчана както от Дейвид Кореш, който я нарича „пълни глупости“, измислени с цел да дискредитират групата, така и от дългогодишни членове на общността. Стивън Шнайдер заявява: „Хората са тук за цял живот“. Пери Джоунс нарича твърденията „не само обидни, но и нелепи“. Дори местните власти прозряват лъжите – шерифът и пастор от Църквата на адвентистите от седмия ден Лари Гуин ги отхвърля като „просто злонамерен слух, пуснат от някого в Австралия“.

Без да се смущават от истината, антисектантите просто променили целта си. Щом ФБР нямало да предприеме действия заради фалшиво самоубийство, те щели да манипулират Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия (ATF), за да предизвикат военизиран щурм.

До 1992 г. ATF вече били започнали разследване срещу „Клонка Давидова“. Специален агент Дейви Агилера от офиса на Бюрото в Остин поел ръководството. Агилера, чието съзнание вече било напълно промито от антисектантската идеология, се отнасял към давидианите не като към американски граждани с конституционни права, а като към нисши „сектанти“. Това пристрастие обяснява защо Агилера умишлено пренебрегвал откритите покани на Кореш да посети Маунт Кармел и да инспектира оръжията на общността. Той също така пропуснал множество възможности да арестува Кореш мирно извън комплекса, въпреки факта, че Кореш редовно тичал за здраве около имението.

Вместо това Агилера искал военизирано нападение. За да заобиколи обаче Закона „Posse Comitatus“ – който строго забранява използването на военни срещу американски граждани – ATF трябвало да установи „връзка с наркотици“, за да се възползва от вратичка в закона.

Като по поръчка, на 16 декември 1992 г. Агилера получил факс от Марк Бролт от Австралия, в който се предполагало съществуването на лаборатория за метамфетамини в комплекса. Твърденията били напълно абсурдни. Сградата, в която се твърдяло, че се помещава лабораторията, била изгоряла през 1990 г. – три години по-рано. Нещо повече, самият Кореш лично бил съобщил за старото оборудване в шерифското управление, когато поел контрола над имота от бившия лидер Джордж Роудън, който всъщност бил реалният заподозрян за участие в наркотрафик. Следователят Джойс Спаркс по-късно свидетелства, че по време на нейното разследване през 1992 г., шерифското управление е потвърдило, че е получило тези веществени доказателства за наркотици от Кореш. Местните органи на реда просто не са предприели никакви действия, най-вероятно за да избегнат прекомерно високите разходи в размер на 20 000 долара за почистване на опасни отпадъци, изисквани от Агенцията за борба с наркотиците (DEA) и Агенцията за опазване на околната среда (EPA).

Игнорирайки тези крещящи противоречия, Агилера основава заповедта си за обиск върху лъжите на Бролт. Получената клетвена декларация била истински шедьовър на лъжесвидетелстването, конструирана така, че да гарантира насилствен щурм. В нея невярно се твърдяло, че Кореш притежава британска противотанкова пушка Boys 52-ри калибър, докато всъщност той е притежавал напълно законна лека пушка Barrett 50-ти калибър. Неправилно се посочвало, че Кореш е поръчал комплекти „EZ“ за модификация на M-16, докато той съвсем законно е бил закупил резервни части „E2“, с които оръжието не може да бъде превърнато в автоматично. Като обосновано подозрение за обиска се посочвали празни корпуси от гранати, като умишлено било спестено, че те са се продавали като безобидни преспапиета. Дори се докладвало за „силна експлозия“, като същевременно злонамерено се пропускал докладът на заместник-шерифа Тери Фулър, че общността напълно законно използва динамит за строителни цели.

Лейтенант Робърт А. Собозински, полицай от Ню Йорк и експерт-консултант, по-късно остро разкритикува това осланяне на показанията на отцепници, отбелязвайки, че твърденията на Бролт са били приети за чиста монета, без изобщо да се вземат предвид очевидните му пристрастия или мотиви.

Към началото на 1993 г. капанът бил окончателно заложен. Медийната кампания за демонизиране, изградена върху лъжата за „Втория Джоунстаун“, успешно се била сляла със скалъпения от Агилера правен предлог за военизирана намеса. Това катастрофално пресичане на антисектантска пропаганда и опорочени органи на реда дало началото на смъртоносен щурм през февруари 1993 г., водейки до ужасяващ, фатален сблъсък между фабрикуваните лъжи и живота на невинни американци.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/