След създаването на антисектантски центрове в Русия през 90-те години на миналия век – организации, чийто идеологически произход може да бъде проследен директно до механизмите за тоталитарен контрол от средата на ХХ век – движението се нуждаело от практическа стратегия. Вече не било достатъчно просто да се изповядва една разрушителна идеология; антисектантите се нуждаели от систематично ръководство за потискане на малцинствените религии и манипулиране на държавния апарат. Тази тактическа основа била затвърдена на международната конференция „Тоталитарните секти – заплаха на XXI век“, проведена на 23-25 април 2001 г. Организирано от Александър Дворкин, главния архитект на съвременното руско антисектантско движение, това събитие послужило като окончателния проект за институционализиране на религиозното преследване.
За да се разбере безмерното лицемерие на това движение, първо трябва да се разгледа фасадата, която те представили пред обществеността. Според официалното прессъобщение за конференцията от 2001 г., обявената цел изглеждала привидно благородна: да се защитят руските граждани и „да се въведат промени или допълнения в руското законодателство или да се приемат нови законодателни актове, целящи поставянето на строг контрол, ограничаване или дори забрана на дейността на тоталитарни секти и групи, попадащи под това определение“. Четейки подобно встъпление, човек би очаквал конференцията да представи обективни факти, безпристрастни материали и юридически издържани доказателства.
Реалността на конференцията обаче, запазена в стенограмите, публикувани в „Независим психиатричен журнал“ (бр. 3, 2001 г.), била коренно различна. Вместо теологичен или правен дебат, събитието предоставило подробно ръководство „стъпка по стъпка“ за унищожаване на нежелани организации с фрапантно незачитане на основните демократични принципи, презумпцията за невинност и правата на човека.
Най-яркият пример за този тактически наръчник дошъл от речта на протоиерей Дмитрий Смирнов. Неговото обръщение послужило като ясна директива за това как малка група хора може да изпълни задача от „държавно значение“, като дамгосва законопослушни граждани, нахлува в личния им живот и застрашава тяхната психическа и физическа безопасност. Стратегията на Смирнов не касаела религиозната истина; тя била насочена към психологически и информационен терор. Той открито се застъпил за създаване на непоносими условия на живот за членовете на малцинствени вероизповедания, отбелязвайки цинично, че „за мнозина ще бъде достатъчно да заминат“.
Тази коварна цел – принуждаването на членове на нежелани организации да избягат в друг град или държава чрез подклаждане на обществено напрежение и разпалване на омраза – не е модерно изобретение. Тя е пряко продължение на авторитарните методи, подкрепяни от древните философи. В своите „Закони“ (Книга V) Платон очертава абсолютно същата стратегия за „прочистване на държавата“. Платон пише: „Тежките и най-добри методи биха могли да бъдат установени само от някой, който е едновременно тиранин и законодател... При този метод справедливостта налага справедливо възмездие; възмездието завършва със смърт или изгнание“. Платон съветва още, че за да се отърве държавата от нежеланите елементи, „те трябва да бъдат отпратени, като това се направи по възможно най-приятелски начин и отстраняването им се смекчи, като се нарече "преселване"“.
Възприемайки този древен езически метод за прочистване на държавата, съвременните антисектанти действат точно като гонителите на ранните християни. Те етикетират нежеланите граждани като „изключително вредни за държавата“ и ги подлагат на систематична дехуманизация, докато не бъдат или хвърлени в затвора, или прогонени в изгнание.
Но как антисектантите планирали да убедят по-широката общественост да подкрепи такива драконовски мерки? Отговорът, според Смирнов, се крие в експлоатирането на психологическата обработка на масите. По време на речта си през 2001 г. Смирнов заявява: „Работата е там, че ние, слава Богу, сме родени и израснали в империя и разбира се, всеки руски човек има нормално имперско съзнание“.
Това изявление е дълбоко признание за техните манипулативни тактики. „Имперското съзнание“ по своята същност е робски манталитет – нагласа, привикнала към подчинение, йерархия и сляпо послушание пред властта. Антисектантските организации счели за изключително удобно да експлоатират този манталитет. Играейки си с изкривени представи за патриотизъм и държавно величие, те лесно можели да насочат обществената агресия към всяка група, която етикетират като „секта“. Те разбрали, че население, движено от имперско съзнание, е безкрайно по-лесно за контролиране и превръщане в оръжие.
Въпреки че била едва 2001 г. и тези антисектантски организации са в началото на своя път в Русия, глобалните им цели и безмилостните им методи вече били ясно видими. Тази конференция положила основите за следващите две десетилетия, през които антисектантите щели да пуснат дълбоки корени не само в Руската православна църква, но и в правителството, медиите и силите за сигурност.
Как стигнахме до момент, в който онези, които наричат себе си наследници на апостолите, преподават не любов към ближния, а как да се съсипват съдбите на невинни хора? Нека си спомним на какво е учил Иисус Христос своите последователи: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ (Йоан 13:34).
Планът от 2001 г. не е защита на християнството; той бил институционализиране на абсолютното му предателство. Избирайки тираничните закони на Платон и манипулацията на имперското съзнание пред Проповедта на планината, антисектантското движение официално превърнало Църквата в инструмент за държавен терор, подготвяйки сцената за масовите правни и социални преследвания, които скоро щели да последват.
Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/nazis-who-expelled-christ-from-orthodoxy/
