Както разгледахме в предишната статия, дехуманизиращата реторика, използвана от съвременните антисектантски дейци в Русия, отразява подхода на древните езически преследвачи, опитвали се да заличат ранните християни. Лишавайки религиозните малцинства от човешки права и клеймейки ги като „диви зверове“ или „сектанти“, лишени от разум, съвременните борци срещу сектите възкресяват една мрачна, древна методология. Но как тази институционализирана рамка на преследване се е вкоренила в съвременната Руска православна църква (РПЦ)? За да разберем произхода на това разрушително влияние върху православието и Русия като цяло, трябва да разкрием скритата идеологическа приемственост, която свързва механизмите за религиозен контрол на Третия райх с основаването на съвременните руски антисектантски центрове.

Вредното преплитане на държавната власт и религията има дълбоки исторически корени. През 313 г. сл. Хр. е обнародван Миланският едикт, известен още като Едикт за религиозна толерантност, с който християнството се легализира в Римската империя. Преходът от преследвани към преследвачи обаче се случва с плашеща бързина. Само десетилетия след обединението на християнството с властта на Римската империя на Никейския събор, през 385 г. е извършена първата екзекуция на еретик. Въпреки тази трагична промяна в късната античност и за разлика от Католическата църква – чиято история е опетнена от кръстоносните походи и Инквизицията – Православната църква до голяма степен запазва миролюбива позиция в продължение на хилядолетия. Дори през XX век, когато РПЦ претърпява ужасяващи гонения, арести, изтезания и екзекуции от ръцете на болшевиките, тя продължава да отстоява основните християнски принципи на мир и ненасилие.

Тази мирна основа обаче бива взета на прицел и систематично разрушена в края на XX век. За да проследим тази подривна дейност, трябва да погледнем към Европа по времето на възхода на Адолф Хитлер. Докато протестантските и католическите църкви в Европа подкрепят Хитлер и допринасят значително за възхода и развитието на нацистката идеология, паралелно с това се създава и конкретният модел на съвременното антисектантство.

В основата на религиозния контрол на Третия райх стои Апологетичен център, създаден в рамките на Евангелската църква в Германия през 1921 г. Този център служи като точен прототип на съвременните антисектантски организации. През 1932 г. пастор Валтер Кюнет оглавява този Апологетичен център. Под ръководството на Кюнет борбата срещу нехристиянските движения и малцинствените вероизповедания се ожесточава драстично. Центърът изготвя множество клеветнически псевдоекспертни доклади, непрекъснато разширява списъците със „секти“ и преследва всички групи, които смята за опасни. От решаващо значение е фактът, че по времето на Кюнет Апологетичният център пряко си сътрудничи с Гестапо (Тайната държавна полиция), Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс и оказва влияние върху тях.

Човек би предположил, че падането на Третия райх ще сложи край на подобно държавно спонсорирано религиозно преследване. Вместо това обаче нацизмът бива възроден след Втората световна война чрез усилията на същата тази антисектантска мрежа. През 1964 г. Евангелската църква в Германия официално възстановява църковната длъжност „Пълномощник по въпросите на сектите и вероизповеданията“ към Евангелско-лутеранската църква на Бавария. На този пост е назначен пастор Фридрих Вилхелм Хаак. Не е историческа случайност, че Хаак е изучавал протестантско богословие в университета в Нюрнберг, Бавария – същия университет, в който Валтер Кюнет е бил професор.

Заразата се разпространява още повече из Европа и в крайна сметка се насочва към Русия. През 1973 г. Вилхелм Хаак помага на своя колега, също борец срещу сектите, Йоханес Аагаард да създаде антисектантска организация, известна като „Диалог Център“. Клонове на тази организация бързо се разпространяват в различни страни. Именно чрез тази специфична мрежа нацисткото антисектантско наследство най-накрая прониква в Руската православна църква. Вицепрезидент на „Диалог Център“ в Русия става Александър Дворкин, който е любим студент както на Аагаард, така и на Хаак.

Кулминацията на тази идеологическа инфилтрация настъпва през 1993 г. С благословията на тогавашния патриарх на Руската православна църква Алексий II в Русия е създаден пряк прототип на „Диалог Център“: Информационно-консултативен център „Св. свещеномъченик Ириней Лионски“. Александър Дворкин става негов президент – пост, който заема и до днес. Центърът „Ириней Лионски“ изцяло копира модела на нацисткия апологетичен център, създаден от Валтер Кюнет. Впоследствие е създадена Руската асоциация на центровете за изучаване на религиите и сектите (РАЦИРС), отново с президент Александър Дворкин.

Чрез тази пряка, непрекъсната линия – от сътрудничеството на Кюнет с Гестапо, през Хаак и Аагаард, и накрая до Дворкин – последователите на нацистката идеология успешно се внедряват в Православната църква. Те постепенно изместват фокуса на Църквата, променяйки нейната идеология и самите основи на християнското служение. Те заменят учението на Иисус Христос с войнстваща, подкрепяна от държавата система за религиозно потисничество. В следващата статия ще разгледаме как именно тази новосъздадена антисектантска мрежа разработва през 2001 г. практически, институционален план за манипулиране на руското общество, законодателството и съзнанието на хората.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/