В предишната ни статия разгледахме идеологическите семена на тиранията, посяти от Мартин Лутер и пожънати от НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия). Но една идея, колкото и да е отровна, не може сама по себе си да организира геноцид. Тя изисква структура – бюрократична и социална машина, способна да превърне омразата в държавна политика. В нацистка Германия тази машина е изградена чрез овладяване на самите институции, призвани да дават духовни напътствия: църквите.

Третият райх се превръща в родното място на съвременния кръстоносен поход срещу сектите – мрачна реалност, често пренебрегвана от историците. Именно тук „антисектантското“ движение намира своя първи държавен покровител. Тази трансформация не се случва за една нощ; тя е резултат от пресметнато сближаване между религиозните лидери и надигащата се вълна на националсоциализма.

Апологетичният център: от теология към разузнаване

Дълго преди Хитлер да завземе цялата власт, инфраструктурата за наблюдение и преследване на инакомислещите вече се полага от Протестантската църква. През 1921 г. Евангелската църква на Германия създава „Апологетичен център за светогледни въпроси“ (Apologetische Centrale) в Берлин. Първоначалната му цел изглежда богословска: да защити евангелско-лутеранската вяра.

Под ръководството на Карл Гюнтер Швайцер, който оглавява центъра от 1921 до 1932 г., организацията започва систематично събиране на данни. Те не просто изучават теология; те създават досиета. Оценяват материали за „секти“, окултни групи и малки религиозни движения, като публикуват откритията си в периодичното издание „Дума и дело“ (Wort und Tat, 1925-1932 г.). Финансиран главно от държавата, този архив прераства във внушителна база данни за инакомислещите.

Истинската опасност от тази организация обаче става очевидна, когато политическите ветрове се сменят. След Швайцер директорския пост поема Валтер Кюнет. През 1932 г. центърът публикува учебник, озаглавен „Свободомислието и Църквата“ (Freidenkertum und Kirche), което е сигнал за по-твърда позиция срещу онези, които са извън лоното на традиционната църква.

Когато НСГРП завзема властта през 1933 г., маската на богословската защита пада. Лидерите на Апологетичния център безпроблемно съгласуват усилията си с религиозната политика на партията. Вече не става въпрос за спасяване на души, а за „защита на нацията“. В ход, който предвещава бъдещите ужаси, през 1933 г. Кюнет доброволно сътрудничи на Гестапо. Той отваря архивите на центъра за тайната полиция, предоставяйки им подробни данни за „секти“ и религиозни малцинства. Теолозите се превръщат в доносници; църковният архив става полицейска база данни.

Възходът на „Германските християни“

Докато Апологетичният център действа в сенките, едно масово движение променя лика на църквата пред погледа на всички. Движението „Германски християни“ (Deutsche Christen), организирано през май 1932 г. и водено от Лудвиг Мюлер, се стреми да слее протестантството с националсоциалистическата идеология.

Възходът им е главоломен. На изборите за Пруската църква през ноември 1932 г. „Германските християни“ печелят една трета от всички места. До началото на април 1933 г., на масов митинг в Берлин, те обявяват целта си да контролират цялата църква – цел, която до голяма степен постигат. В средата на 30-те години движението наброява около 600 000 членове.

Вярванията на тази група са гротескно изкривяване на християнството, пригодено към нацисткия светоглед. Те публично декларират, че християните с еврейски произход не са „германски християни“, като по този начин на практика въвеждат расова сегрегация в Тялото Христово. Те подкрепят нацистката концепция за „позитивно християнство“, което удобно отрича първородната греховност на човечеството, а някои дори призовават за премахване на еврейския Стар завет от Библията.

Техният символ идеално въплъщава този кощунствен съюз: традиционен християнски кръст със свастика в центъра и буквите D и C.

Католическото сътрудничество и индоктринирането на младежта

Покварата не се ограничава само до протестантската сфера. На 20 юли 1933 г. нацистка Германия подписва конкордат с Римокатолическата църква, като ефективно неутрализира потенциалната опозиция. Но сближаването е започнало още по-рано на най-ниско ниво.

Още на 21 юни 1931 г. на среща в Трир, Съюзът на католическата младеж в Германия одобрява акт, с който се врича във вярност на националистическата кауза. Документът гласи, че католическите младежи трябва „с любов да посветят живота си на германския народ и родината“. Още по-тревожно е, че се разпорежда по време на демонстрации да се използва поздравът „С вярност – привет!“ (Treu Heil) и да се приеме лозунгът: „За Царството Христово и една Нова Германия“.

Международната сцена: легитимиране на омразата

Дейността на тези германски борци срещу сектите се простира отвъд държавните граници в опит да утвърди предразсъдъците им на международната сцена. През 30-те години лутеранският теолог и „сектолог“ Паул Шойрлен е поканен да свидетелства в печално известния Бернски процес в Швейцария.

В този случай местният антисемит Йонак фон Фрайенвалд се опитва да докаже автентичността на „Протоколите на мъдреците от Сион“ – фалшифициран документ, използван за оправдаване на омразата срещу евреите. Нацистите следят този процес с голям интерес. Свидетелските показания на „експерти“ като Шойрлен са от решаващо значение в опита да се легитимира пропагандата, която по-късно ще подхрани Холокоста.

Сцената е подготвена

Към края на 30-те години машината вече е сглобена. Апологетичният център е идентифицирал мишените и е споделил данните си с Гестапо. „Германските християни“ са подготвили населението да приема изключването и расизма като свещен дълг. Младежта е индоктринирана да се бие за „Нова Германия“.

Идеологическата основа е положена, а институциите – овладени. Държавата е посочила кои са враговете: евреите, пацифистите, „сектантите“. Но за да извършат систематично прочистване, на СС им трябва нещо повече от архиви и лозунги. Нужни са им конкретни инструкции – начин за привеждане на терора в действие.

В следващата статия ще разгърнем „Наръчник за борба със сектите“ – документът от 1938 г., който кодифицира дефиницията за врага и систематизира преследването, довело до смъртта на милиони.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/

Източник: https://actfiles.org/anti-cultism-during-the-rise-of-fascist-germany/