Ако разгледаме феномена на антисектантството в световната история, ще забележим една смразяваща закономерност: засилената му активност винаги предшества изключително неблагоприятни събития в обществото. Независимо дали става дума за нехуманни тоталитарни режими, или за мащабни кръвопролитни войни, моделът се повтаря. Антисектантството – борбата срещу секти, ереси и инакомислие – не е просто религиозен спор; той е етап на наказателно прочистване и идеологическа обработка на масите, необходим предвестник на разрушението.

Малцина осъзнават, че всяка диктатура се заражда от една проста идея, от една безплътна мисъл, която с времето се материализира в събития и действия. Всички знаем резултата от нацисткия режим – Втората световна война и приблизително 70 милиона жертви. Но за да разберем как една цивилизована нация може да пропадне в такова варварство, трябва да се разровим в произхода на идеите на Адолф Хитлер, формирали идеологическата основа на Третия райх.

Ако се вгледаме внимателно в интелектуалната среда, от която възниква националсоциализмът, ще открием тревожна смес. Тук са расовите теории на Адолф Йозеф Ланц и антисемитският радикализъм на Мартин Лутер. Но има и по-езотерични влияния, лесно разпознаваеми за изследователя: скритото въздействие на Георгий Гурджиев и окултните тибетски ордени. Тези разнородни нишки са сплетени в един общ светоглед, който разглежда религиозните групи с различно мислене не просто като различни, а като пречки по пътя към световно господство.

Най-мощната легитимация на тази омраза обаче идва от недрата на самата установена църква.

Сянката на Мартин Лутер

Можел ли е Мартин Лутер, великият инициатор на църковния разкол и баща на протестантството, да си представи, че един ден трудовете му ще послужат като план за геноцид? Хитлер не просто се позовава на Лутер; той му се възхищава, наричайки го велик немски гений. Въпреки огромната времева пропаст – Лутер живее през 16-ти век, а Хитлер идва на власт през 40-те години на 20-ти век – личните възгледи на Лутер за евреите осигуряват теологично оправдание за фашизма, което нацистите приемат с охота.

В своя трактат „За евреите и техните лъжи“ (1483–1546), Лутер излага програма за преследване, която звучи като наръчник за СС. Той пише: „Какво да правим ние, християните, с този отхвърлен и прокълнат еврейски народ? Не можем да ги търпим, щом са сред нас...“

Конкретните препоръки на Лутер са брутални и ясни, и е от съществено значение да ги анализираме, за да разберем дълбочината на индоктринацията:

1. Унищожаване на местата за поклонение: „Първо, техните синагоги или училища трябва да бъдат подпалени, а това, което остане, да бъде заровено в земята, така че никой никога повече да не види камък или пепел от тях.“ Това, според него, се прави „в чест на нашия Господ и християнството“.

2. Унищожаване на домовете: „Второ, съветвам домовете им също да бъдат сринати и разрушени... Вместо това да бъдат натъпкани под някой навес или в обор, като цигани.“

3. Цензура: „Трето, съветвам всички техни молитвеници и талмудически писания... да им бъдат отнети.“

4. Заглушаване на лидерите: „Четвърто, съветвам на техните равини да се забрани да проповядват занапред под страх от загуба на живота и крайниците.“

5. Ограничаване на придвижването: „Пето, да се отмени напълно правото на евреите да пътуват и да ползват пътищата, тъй като нямат работа в страната... трябва да си стоят вкъщи.“

6. Икономическо ограбване: „Шесто: трябва да забраним лихварството им и да изземем всичките им пари в брой и бижута от сребро и злато, за да ги оставим за съхранение.“

Лутер заключава, че всичко, което евреите притежават, е „откраднато и заграбено от нас“. Този теологичен антисемитизъм означава, че когато нацистите идват на власт, почвата вече е подготвена. Много историци са съгласни, че Хитлер и нацистката идеология са силно повлияни от Протестантската църква и антисектантите от онова време.

Раждането на партията и „позитивното християнство“

Тази идеология се нуждаела от политически носител. След Първата световна война е основана „Германската работническа партия“ от шлосера Антон Дрекслер и журналиста Дитрих Екарт, с цел да реализират мечтата за Третия райх – възстановяване на Германската империя, рухнала през 1918 г.

На 24 февруари 1920 г., на партийно събрание в Мюнхен, Адолф Хитлер произнася реч, в която обявява програма от 25 точки. До април 1920 г., на събрание в Залцбург, Австрия, Хитлер трансформира тази група в НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия).

Докато партията често се помни с военната си агресия, религиозната ѝ политика е също толкова коварна. Точка 24 от партийната програма гласи:

„Ние изискваме свобода за всички религиозни вероизповедания в държавата, при условие че те не застрашават нейното съществуване и не накърняват моралните чувства на германската раса. Партията като такава застъпва гледището на позитивното християнство, без обаче да се обвързва с определено вероизповедание...“

Тази клауза е капан. Обвързвайки религиозната свобода с „моралните чувства на германската раса“, НСГРП ефективно обявява война на всяка група, която не се вписва в тяхната расова и националистическа програма. Целта им е да създадат идеологически хомогенно общество. „Позитивното християнство“, което те защитават, е изкривяване, отричащо еврейските корени на вярата и изначалната греховност на човека.

Така сцената е подготвена. Теоретичната основа е положена от Лутер и радикализирана от окултни и расови теоретици. Политическият инструмент е създаден от Дрекслер, Екарт и Хитлер. Но една идея, колкото и опасна да е тя, изисква механизъм за налагане. Изисква система за идентифициране, категоризиране и преследване на онези, които не се вписват в калъпа.

Как тези безплътни мисли на омраза преминават от страниците на една партийна програма към бруталната реалност на държавната практика? Как самата църква се превръща в „дългата ръка“ на тайната полиция? В следващата статия ще разгледаме машината на преследването: възхода на „Германските християни“, създаването на Апологетичния център и сътрудничеството между теолозите и Гестапо.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/