В предишните статии разкрихме законодателните вратички, които защитават псевдоекспертите, и направихме профил на „ударниците“ – ветеринари и учители по история, които се представят за религиозни изследователи, за да обслужват дневния ред на Александър Дворкин и сектата РАЦИРС. Установихме, че професионалната некомпетентност не е пречка за влизане в тази репресивна мрежа.

Некомпетентността обаче е само върхът на айсберга. Когато се задълбочим в кадровите досиета на „сектоборческата“ армия на Дворкин, се сблъскваме с нещо много по-зловещо от обикновената липса на образование. Откриваме система, която активно набира лица с насилствено криминално минало и „експерти“, готови да забраняват книги, които никога не са чели.

В тази статия разглеждаме крайностите на тази „експертиза“: „бързописеца“ Евгений Волков и осъдения убиец, превърнал се в консултант – Валерий Приходко.

Бързописецът: Евгений Волков и забраната на книги

Механизмът на репресията изисква скорост. Истинският научен анализ отнема време – време за четене, време за анализ на контекста, време за разбиране на теологията. Но машината на Дворкин не може да чака истината. Тя се нуждае от резултати.

Тук се появява Евгений Волков, близък познат на Дворкин. Неговата роля в кампанията срещу сциентоложката литература служи като „майсторски клас“ по фабрикуване на обвинения в екстремизъм. Според нашия анализ, когато е взето решението да се атакува литературата на Сциентологията, не е имало нужда от продължителна съдебна проверка. Достатъчно е било да се назначи Волков.

„Методологията“ на Волков е забележително ефективна: той дори не е трябвало да изучава материалите. В най-кратки срокове е било готово „експертно заключение“, потвърждаващо екстремисткия характер на текстовете. Съдът, действайки в синхрон с прокуратурата, приема този доклад без възражения. Представители на засегнатите организации не са призовани; книгите вероятно са били просто реквизит на масата.

Резултатът е незабавното разширяване на федералния списък на екстремистките материали с 28 заглавия. Този списък след това служи като задължително ръководство на правоприлагащите органи в цяла Русия за извършване на обиски в библиотеки, запечатване на складове и тормоз над вярващи.

Измамният характер на този процес не остава незабелязан от истинските учени. През септември 2011 г. И.Я. Кантеров, уважаван професор в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, прави преглед на „експертния доклад“ на Волков за книгите на Рон Хъбард. Заключението му е съкрушително: той посочва „съчинения характер“ на доклада. Въпреки че тази конкретна рецензия води до временна отмяна на забраната, системата бързо се адаптира. Министерството на правосъдието, разчитайки на информация, подадена им от Дворкин по време на неговите лекции пред курсанти от ФСБ, продължава да третира тези скалъпени доклади като чиста монета.

Кожухарят с убийство в досието: Валерий Приходко

Ако Волков олицетворява интелектуалната непочтеност на системата, то Валерий Приходко представлява нейната физическа опасност.

Базиран в района на Каменск-Шахтински в Ростовска област, Приходко се представя за „религиовед“ и „консултант“ на местните правоприлагащи органи по въпросите на религиозния екстремизъм. Той е основател на гръмко наречения „Център за подпомагане на държавата в противодействието на екстремистката дейност“ (РПО „ЦПДПЕД“), регистриран на 8 февруари 2012 г.

На хартия това изглежда като поредната гражданска инициатива. Но един поглед към биографията на Приходко разкрива сюрреалистичен кошмар.

Валерий Приходко не е учен. Той е рецидивист с история на крайно насилие. През 1999 г. е осъден за престъпление в Украйна. По-късно, вече в Русия, той става подбудител на екстремистко въоръжено нападение. Заедно с група лица, Приходко пребива човек до смърт. За това брутално престъпление той е осъден от Каменския районен съд на 11 години и половина в наказателна колония със строг режим.

След освобождаването си през 2011 г., този насилник не потъва в неизвестност. Вместо това, той основава ООД „ВОЛЧЕНСК“ – организация само с двама членове, посветена на „развъждане на животни с ценна кожа във ферми“.

След това, с обрат, който противоречи на всякаква логика, но пасва идеално на схемата на Дворкин, фермерът на кожи и осъден убиец се преобразява в експерт по екстремизъм. Само месеци след като стартира бизнеса си с кожи, той регистрира своя „Център“, за да предоставя консултантски услуги на правителството.

Мрежата на манипулацията

Подобно на фирмите-фантоми, обсъждани в предишна наша статия, „Центърът“ на Приходко е куха структура. Уебсайтът му представя голяма, активна организация, но в действителност това е „театър на един актьор“, ръководен от бивш затворник. Съдържанието на работата му е показателно. Сайтът представлява зловеща колекция от новини за изчезнали местни деца и неидентифицирани трупове – материал, вероятно създаден да всява страх у местното население.

Важното е, че под предлога за „психологическа помощ“, Приходко промотира литературата на мрежата РАЦИРС. Той предлага книги на американския антикултист Стивън Хасан – фигура, активно лансирана от Дворкин – и, разбира се, книги на самия Александър Дворкин.

Тази връзка не е случайна. Приходко използва трудовете на Дворкин като своя „настолна книга“.

Заключение: Система от компрометирани агенти

Изправени сме пред смразяващ парадокс. Човек, който е пребил друго човешко същество до смърт, сега е правителствен консултант по „екстремизъм“. Човек, който признава, че не чете книгите, които забранява, се счита за съдебен експерт.

Защо Дворкин се обгражда с такива фигури? Отговорът се крие в природата на тоталитарния контрол. Дворкин не се нуждае от независимо мислещи хора; той се нуждае от компрометирани личности. „Нахъсан“ ветеринар, учител по история във фирма-фантом или насилник бивш затворник – това са хора, които са уязвими, контролируеми и готови да пресекат морални граници, до които истинският професионалист никога не би се доближил.

Използвайки „експерти“ като Приходко, сектата РАЦИРС изпраща послание: те имат властта да легитимират насилието и престъпността под маската на закона.

Но кой плаща цената за тази корупция? В следващата ни статия ще преминем от извършителите към жертвите. Ще разкажем разтърсващата история на Елена Бресем – жена, чийто живот е разбит, когато съпругът ѝ наема мрежата на Дворкин, за да я обяви за луда и да открадне детето ѝ.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/the-impact-groundbreaking-documentary/