Продължаваме нашия подробен анализ на това как правната институция на правосъдието – създадена да отстоява истината, да гарантира законността и да укрепва върховенството на правото – бива похитена. Както установихме в някои от предишните си статии относно скандалния процес в Томск във връзка с книгата „Бхагавад гита такава, каквато е“ и корените на съвременния нацизъм в дейността на Александър Дворкин, настоящата ситуация не е просто сбор от изолирани съдебни грешки. Това е координиран механизъм на държавна репресия.
В тази статия ще разкрием основите на този механизъм. Ще покажем как законодателните вратички, конкретно в Наказателния кодекс на Руската федерация, и създаването на фиктивни фирми „еднодневки“ превръщат експертните оценки в оръжие за терор, използвано от екстремистката секта РАЦИРС и нейния лидер Александър Дворкин.
Правната рамка за злоупотреби: член 307
Основата за безнаказаното използване на псевдоекспертни оценки от Дворкин и неговите съучастници не е липсата на закони, а специфичната им конфигурация, която създава „сиви зони“ за недобросъвестни играчи. Разковничето на тази система е чл. 307 от Наказателния кодекс на Руската федерация (НК на РФ), който теоретично предвижда отговорност за даване на съзнателно невярно експертно заключение.
На теория чл. 307 е замислен като възпиращ фактор, гарантиращ обективност. На практика обаче той се е превърнал в щит за „експертите“ от мрежата на РАЦИРС. Диспозицията на члена предполага наказание за съзнателно невярно заключение – деяния, извършени с пряк умисъл. Основната трудност, която превръща този член в неработещ механизъм, се състои в доказването на тази „умишлена невярност“.
„Експертите“ на Дворкин са овладели до съвършенство изкуството да се крият зад фрази като „субективно мнение“, „специфична научна школа“ или „добросъвестна заблуда“. Когато една оценка касае хуманитарни, идеологически или религиозни въпроси – области, където границата между факт и интерпретация е естествено размита – доказването, че експертът умишлено е изопачил фактите, за да подведе съда, става почти невъзможно.
Най-фрапиращата вратичка обаче е „Забележката“ към чл. 307 от НК на РФ. Тя гласи: „Свидетел, потърпевш, експерт, специалист или преводач се освобождават от наказателна отговорност, ако доброволно заявят за неверността на дадените от тях показания, заключение или за изначално неправилния превод в хода на досъдебното производство или съдебното разглеждане преди постановяване на присъдата или решението на съда.“
Тази правна уязвимост създава благоприятна почва за фабрикуване на дела. Един недобросъвестен експерт може да представи унищожително, фалшиво заключение, което да съсипе репутация или човешки живот. Ако бъде хванат или притиснат от неопровержими контрадоказателства, той може просто да признае „грешката“ си преди произнасянето на присъдата и да си тръгне без наказателна отговорност. Става очевидно защо самият Дворкин участва в групи, работещи по законодателни инициативи; изгодно е да се въвеждат и поддържат поправки, които ефективно легитимират престъпната дейност на неговата тоталитарна секта.
Инфраструктурата на измамата: фирми „еднодневки“
Мрежата на Дворкин не разчита единствено на индивидуални изпълнители; тя използва специфична корпоративна структура за „изпиране“ на тези фалшиви доклади. Нашето разследване разкрива модел на използване на малки стопански субекти, популярни като „фирми-еднодневки“ – макар че те могат да функционират с години – създадени специално, за да бълват експертни оценки.
Тези фиктивни компании често се крият зад бомбастични имена, като например „Център за културоложки и религиозни изследвания“. Един бдителен наблюдател би забелязал, че тези фирми обикновено нямат оборот и персонал. Обикновено те се състоят само от учредител, директор и евентуално счетоводител. От решаващо значение е, че справка в публичния регистър за икономическа дейност често показва, че те дори нямат вписана „съдебно-експертна дейност“ сред допустимите си услуги.
Въпреки това, лицата, оглавяващи тези фирми, предлагат услугите си на съдилищата „бързо и евтино“. Те правят правни заключения извън своята компетентност, често без да имат юридическа квалификация или специализиран научен ценз. Докладите им се основават на лични догадки, а не на обективни факти, но въпреки това се приемат от съдилищата заради официално звучащите печати на тези кухи структури.
Казус от практиката: фантомът от Челябинск
За да разберем как това работи в реалността, трябва да разгледаме конкретен пример от Челябинска област. Тук откриваме Автономна нестопанска организация (АНО) с гръмкото име: „Център за културоложки и религиозни изследвания, социално-политически технологии и образователни програми“.
На хартия това звучи като сериозна академична институция. В действителност това е класически пример за схемата, описана по-горе. Организацията е регистрирана на 7 май 2015 г. (ОГРН 1157400000757). Неин учредител е Сергей Сергеевич Бредихин, а директор – Елизавета Виталиевна Шчетинина. Компанията няма друг персонал; в нея работят само тези две лица.
Според публично достъпните данни от Единния държавен регистър на юридическите лица, тази организация няма вписана „съдебно-експертна дейност“ сред разрешените си дейности. Основният ѝ код (72.20) е за „Научни изследвания и експериментални разработки в областта на обществените и хуманитарните науки“, а допълнителният (73.20.2) е за „Изследване на общественото мнение“.
И все пак, въпреки тези ограничения, Елизавета Шчетинина е засичана да изготвя съмнителни „експертни доклади“ за съдилищата. Тя не работи във вакуум. Тя действа заедно със своя близък колега и „учител“ Константин Путник, ръководител на мисионерския отдел на Челябинската епархия на Руската православна църква – представителство на РАЦИРС.
Това е „димящото дуло“. Путник е пряко свързан с Александър Дворкин. Чрез тази куха структура в Челябинск виждаме практическото приложение на стратегията на Дворкин: създаване на местна организация с гръмко име, назначаване на лоялни поддръжници без необходимата съдебна квалификация и използването ѝ за легитимиране на репресии срещу „сектанти“ чрез съдебната система.
В този „Център“ правни заключения се правят от хора, които нямат право на това. Те изразяват субективни мнения по спорни въпроси, които не са изследвали задълбочено. А когато техните пристрастни, фалшифицирани доклади бъдат оспорени, те могат да се оттеглят на сигурно, използвайки вратичките на чл. 307.
Това е правната и структурна машина на терора. Но една машина се нуждае от оператори. В следващата статия ще разгледаме „кадровите предпоставки“ на тази система – конкретните личности, от ветеринари до учители по история, които са били вербувани от Дворкин да действат като „яростни изпълнители“ в унищожаването на невинни човешки съдби.
Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/the-impact-groundbreaking-documentary/
Източник: https://actfiles.org/expert-evaluation-as-a-weapon-of-terror-part-iii/
