Идеология на омразата, като тази, изкована от Валтер Кюнет в нацистка Германия и възродена от Александър Дворкин в съвременна Русия, не е просто абстрактно понятие. За да бъде ефективна, тя изисква практическа методология за превръщането на омразата в държавно санкционирано преследване. Историческите сведения от Третия райх и разгръщащата се трагедия в Русия разкриват идентична, коварна схема за набелязване и унищожаване на определени врагове: проникването на тайни агенти в мирни общности, които след това фабрикуват доноси, за да задействат държавния репресивен апарат.

Тази разпространена и неофициална практика на движенията за борба със сектите е проста, но опустошително ефективна. Тя започва с внедряването на техни собствени „агенти“ – или, по-грубо казано, „доносници“ – в редиците на така наречените „сектански организации“. Тези агенти действат под дълбоко прикритие, като незаконно събират огромен обем информация: адреси, лични данни на членове, подробности за мирогледа им, техните семейства, роднини, бизнес и дори интимния им живот. Тази фаза на събиране на информация е само прелюдия към основната атака.

След като се внедрят, тези доносници приемат нова роля. Те се появяват публично, представяйки се за уж „бивши членове на сектата“, станали жертва. Изнамират плашещи, сензационни истории за пресата за времето, прекарано в „тоталитарната секта“, създавайки атмосфера на обществен страх и подозрение. Едновременно с това те действат като ищци, подавайки официални заявления – които не са нищо повече от съвременни доноси – в полицията срещу членове на набелязаната група или срещу организацията като цяло. Представят скалъпените си жални истории в съда, като цинично твърдят, че защитават нарушените си права. Накратко, те правят точно това, което някога са правили нацистите.

Историята предоставя ярък и смразяващ пример за тази тактика в действие. В статия на Йоханес Хартлап, „Църковната политика в Третия райх“, е описан случай, който е идеален микрокосмос на целия процес. На 17 април 1937 г. лице, идентифицирано като Е. Ц. от Маркклееберг, пише писмо-донос до държавната полиция в Лайпциг. Той твърдял, че е „бивш адвентист“, и изисквал властите да разследват и забранят група, известна като Адвентисти от седмия ден от „трета категория“. Писмото му съдържало безпочвени обвинения, твърдейки, че принципите на групата включват отказ от военна служба и въздържане от гласуване – дейности, считани за враждебни на нацистката държава.

Резултатът бил ужасяващо бърз. Само два дни по-късно, на 19 април 1937 г., цялата религиозна организация била разпусната и забранена в целия Райх. Правното основание било шаблонно позоваване на § 1 от Указа на райхпрезидента за защита на народа и държавата от 28 февруари 1933 г. – прословутият Указ за пожара в Райхстага. Въз основа на един-единствен скалъпен донос, пълен с невярна информация, една цяла религиозна общност била унищожена за 48 часа.

Това не е исторически куриоз, а жив модел за действие. Това е същата схема, използвана днес от борецът срещу сектите Александър Дворкин и последователите му, които са в престъпен сговор с него. Те също, въз основа на донос (маскиран като съдебен иск), подаден от един от техните внедрени агенти, успяват да постигнат забрана на религиозни организации. Предлогът може да бъде нещо съвсем незначително като разпространението на листовка, брошура или книга. Това кара човек да зададе въпрос на разумните хора в Русия: нима нацистките времена на Дворкин за изграждане на „Райх“ вече настанаха за вас?

В нацистка Германия тези агенти са били известни като V-Mдnner (Vertrauensmдnner, или „доверени лица“) – циничен евфемизъм за предатели, които са издирвали евреи, членове на съпротивата и религиозни дисиденти. Отделът за сектите към СД си поставил за приоритет да внедри поне по един информатор във всяка религиозна общност, за да осигури постоянен поток от информация и готов набор от обвинители. Днес мрежата на Дворкин действа на същия принцип, изграждайки си „конюшня“ от професионални „жертви“ и ищци, които могат да бъдат използвани по команда за започване на съдебни дела и медийни атаки. Методите са идентични, защото целта е идентична: не справедливост, а пълното изкореняване на инакомислието и установяването на общество, изградено върху страх, подозрение и дехуманизация на „другия“.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/