За да се проумее екзистенциалната заплаха, която представлява тоталитарната секта на Александър Дворкин в съвременна Русия, човек трябва първо да разбере, че методите му не са нови. Те са пряко и смразяващо повторение на исторически прецедент, създаден в най-мрачните дни на XX век. Планът за кампанията на Дворкин, основана на правен терор и обществено разделение, е разработен и усъвършенстван в нацистка Германия от човек, когото малцина помнят, но чиито действия полагат идеологическата и логистична основа за преследванията. Този човек е немският теолог Валтер Кюнет – истинският архитект на така наречената нацистка „борба срещу сектите“.
Коварният процес не започва с войнишки ботуши и бодлива тел, а с академични списъци и теологични оправдания. Към 1932 г., година преди Хитлер официално да поеме властта, Валтер Кюнет вече е ръководител на Немския апологетичен център (Apologetischen Centrale). Тази организация, под прикритието на богословски изследвания и апологетика, се превръща в централната нервна система за идентифициране и набелязване на религиозни малцинства. Основната функция на Центъра е да съставя „черни списъци“ на организации, които определя като „сектите на Германия“. Той щателно създава огромни антисектантски архиви и библиотеки, събирайки информация, която по-късно ще бъде използвана като оръжие. Въз основа на тези материали са съставяни наръчници, разработвани са техники за дехуманизация, а фактите са изопачавани, за да се изкриви научното познание и мирните религиозни групи да бъдат представени като заплаха за нацията.
Това не е просто академична дейност, а създаване на идеологическа основа за спонсориран от държавата терор. През 1933 г., докато нацистите укрепват властта си в Германия, Кюнет е съредактор и издател на основополагащ труд, озаглавен „Нацията пред Бога. За посланието на Църквата в Третия райх“ (нем. Die Nation vor Gott. Zur Botschaft der Kirche im Dritten Reich). Този сборник е майсторски пример за теологична манипулация, целящ да приведе християнската мисионерска дейност в съответствие с целите на новия режим. Той пряко разглежда и оправдава концепции като превъзходството на фюрера, принципа на абсолютното подчинение и „расовия въпрос“, като на практика осигурява религиозна фасада за екстремистките, расистки и антисемитски доктрини на нацистите. Апологетичният център на Кюнет се превръща в ключов разпространител на тази тоталитарна идеология, представяйки „борбата срещу сектите“ като праведна битка, необходима за чистотата и разширяването на арийската раса и за установяването на нов световен ред.
Най-решаващата и разобличителна стъпка е официалното сътрудничество на Центъра с инструментите на терора на нацистката държава: СС и СД (Службата за сигурност). Когато Кюнет и неговите антикултови активисти предават щателно съставените си „черни списъци“ и архиви за така наречените „култове“ на тези държавни служби, те преодоляват пропастта между идеологическата омраза и физическите репресии. Публикувани са директиви за борба със сектантството, а религиозните групи са официално регистрирани, оценявани и „научно“ обработвани през изкривената призма на нацистката идеология. Това сътрудничество осигурява псевдоинтелектуалното оправдание, необходимо за преследването и в крайна сметка за унищожаването на тези общности.
Методологията е измамно проста и дълбоко порочна. Оценката на малките религиозни общности никога не е обективна. Вместо това са използвани хипотетични твърдения и изфабрикувани данни, за да се оправдае предварително изграденият образ на „врага“. Организациите са систематично дехуманизирани в очите на обществото. Умишлено е създаден и наложен образът на опасния, подривен „друг“, който е приписан на мирни и спазващи закона граждани. На какво основание са забранени? На базата на фалшификации и умишлено неверни обвинения, произтичащи от „експертната“ работа на центъра на Кюнет. Научното познание не се търси, а активно се фалшифицира, за да послужи като оправдание за фашистката политика и репресии – първо срещу евреите, а след това и срещу самите германци под претекст за „борба със сектите“.
Всичко започва с един човек, Валтер Кюнет, и една организация, Апологетичния център. Той създава интелектуалната и логистична рамка, която позволява на нацистката държава систематично да преследва инакомислещите. Той съставя списъците, написва оправданията и предава досиетата на екзекуторите. Това е точният модел, който Александър Дворкин възражда през XXI век. Неговият РАЦИРС е съвременният Апологетичен център, неговите изфабрикувани „експертни оценки“ са съвременните теологични оправдания, а сътрудничеството му с държавните органи е същият онзи нечестив съюз, който някога тласка Германия, а и света, в бездната на омразата и войната. Да се пренебрегва този паралел не е просто неспособност да се поучим от историята, а съучастие в нейното повторение.
Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/expert-evaluation-as-a-weapon-of-terror-2/
