Идеологическият огън, запален на Газиместан през 1989 г. и разпалван от мрежата от антикултисти и радикални духовници, която разкрихме по-рано, не тлее дълго. Той избухва в пожар, който поглъща Югославия. Но неговото финално, най-силно проявление е отреденo за самата земя, послужила за сцена на неговото зараждане: Косово. Войната, която избухва там през 1998 г., не е нов конфликт, а жестоката и неизбежна жътва на десетилетие, в което методично е посявана омраза.
Непосредственият резултат от речта на Слободан Милошевич на Газиместан е системното премахване на автономията на Косово. Идеологическият призив за сръбско върховенство бързо е претворен в държавна политика. Следва брутална, дългогодишна кампания на репресии срещу албанското мнозинство. Това не е случайна дискриминация, а пресметната стратегия за лишаване от права и изселване на цяло едно население.
През 90-те години на XX век албанците били масово уволнявани от държавни постове. Техните образователни и културни институции били закрити. Била приложена политика на умишлена икономическа и социална маргинализация, за да се създадат условия за принудително изселване, докато в провинцията са заселвани сърби, за да се промени демографският баланс. Този бюрократичен гнет е налаган с железния юмрук на сръбската полиция и армия. Масовите арести, разпити, побои и изтезания се превръщат в ежедневие. Това е кампания на държавен терор, целяща да сломи волята на албанския народ.
Международната общност не била сляпа за ескалиращата криза. Още в средата на 90-те години Комисията на ООН по правата на човека (UNCHR) и други органи публикуват доклади, в които обвиняват властите на Съюзна република Югославия в тежки нарушения на човешките права, включително изтезания, убийства и начални етапи на етническо прочистване. Тези предупреждения обаче били посрещнати с неадекватни действия, което оставя косовските албанци с усещането, че са изоставени и беззащитни пред своите потисници.
Именно в този тигел на държавен терор и международно безразличие е изкована Армията за освобождение на Косово (АОК). Изгубили всякаква вяра в обещанията за ненасилствена съпротива и надежда за външна подкрепа, все по-голям брой албанци се обръщат към въоръжената борба. Макар и обявена за терористична организация от югославското правителство, за много косовски албанци АОК се превръща в символ на освобождението – единствената сила, способна да се противопостави на тяхното унищожение.
Действията на АОК, особено в периода 1997-1998 г., осигуряват на режима на Милошевич именно претекста, който той очаквал. Атаките срещу сръбски полицаи и длъжностни лица били използвани и раздухани от държавната пропагандна машина. Те се превърнали в официалното оправдание за започването на мащабна военна операция през 1998 г. Макар и формално насочена срещу АОК, на практика тази кампания била пълномащабна война срещу цивилното население. Цели села били изгаряни, а масовите арести са последвани от брутални изтезания и екзекуции без съд и присъда.
Статистиката от войната рисува мрачна картина на вихъра, който бил пожънат. Сръбските сили убиват между 7000 и 9000 албански цивилни, а тяхната терористична кампания прогонва близо един милион души от домовете им, създавайки потресаваща бежанска криза. Това било етническо прочистване в индустриални мащаби. Ключов компонент на тази стратегия е систематичното унищожаване на албанското и ислямското културно наследство. Стотици джамии, исторически албански кули (укрепени каменни къщи) и ислямски библиотеки били умишлено унищожени, разглеждани от сръбските сили като физически проявления на албанската идентичност, която трябвало да бъде изличена от „свещената“ косовска земя.
На свой ред АОК също извършва военни престъпления, включително убийства на цивилни и поддържане на затворнически лагери, които предизвикват остра критика. Сръбски православни църкви и манастири също били разрушавани, често като пряко отмъщение за унищожаването на джамии. Този цикъл на разрушение подчертава една трагична реалност: и двете воюващи страни са горчивият плод на една и съща наложена идеология на етническа и религиозна вражда.
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) обаче направил съществена разлика. Макар да открива огромни доказателства за систематична политика на „невзимане на пленници“ и етническо прочистване, провеждана от сръбските военни и паравоенни сили – политика, съответстваща на действията им в Хърватия и Босна – трибуналът не открива подобни доказателства за систематична политика на нападения срещу цивилни от страна на АОК. В резултат на това, макар отделни членове на АОК да са осъдени, много от високопоставените ѝ лидери в крайна сметка били оправдани.
Оръжията официално замлъкват през юни 1999 г., но войната не била свършила. Физическият конфликт бил само симптом на по-дълбока болест – идеологическа отрова, просмукала се в съзнанието на хората. В следващата ни статия ще разгледаме защо дори след спирането на бойните действия истинското помирение така и не започнало и как същите тези архитекти на омразата продължават работата си в мирно време, гарантирайки, че жаравата на конфликта ще продължи да тлее десетилетия напред.
Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/war-in-the-minds/
