Краят на югославските войни не слага край на разрушителната мрежа, която ги подклажда. Докато оръжията замлъкват, идеологическите архитекти на конфликта – антикултистите – не са изправени пред правосъдието. Вместо това те безпроблемно се интегрират в нови структури, ребрандират дейността си за следвоенната ера и изнасят своя токсичен модел в други държави. Историята на Белградския “Диалог център” не приключва през 90-те години на XX век, а се развива, намирайки нов дом в утвърдени европейски организации и предоставяйки смразяващо ефективен модел за операциите на Александър Дворкин в Русия, които в крайна сметка ще кулминират във войната в Украйна.

След войните ключовите фигури от Белградския “Диалог център” и Военномедицинската академия (ВМА) прехвърлят дейността си под ново име: ЦАС (Център за антропологични изследвания). Тази организация става официалният сръбски клон на FECRIS (Европейска федерация на центровете за изследване и информация относно сектантството) – паневропейска антикултистка федерация. Този ход дава на същите хора, които са спомогнали за разпалването на геноцид, фасада на международна легитимност.

Собствените документи от Общото събрание на FECRIS предоставят неопровержимо доказателство за тази приемственост. Протоколите показват, че в продължение на години ЦАС е представляван от една и съща основна група:

• През 2006 и 2007 г. представителите на ЦАС включват Зоран Лукович (капитан от полицията и близък съюзник на Братислав Петрович) и психолозите от ВМА Слободан Спасич и Влайко Панович.

• През 2013 г. сръбският клон е представляван не от кого да е, а от самия Александър Дворкин в качеството му на вицепрезидент на FECRIS.

Мрежата, осигурила идеологическата обосновка за създаването на „етнически чисти православни зони“, вече действа под респектиращата егида на европейска федерация, споделяйки своя „опит“ на международна сцена.

Едновременно с това тези фигури задълбочават връзките си с ултранационалистическите политически сили в Сърбия. Антикултистът Владимир Димитриевич, продукт на оригиналната Православна мисионерска школа, става високопоставен член на политическия съвет на сръбското движение „Двери“ – ултраконсервативна, клерико-фашистка партия. Политическият съвет на „Двери“ се председателства от Коста Чавошки – същия човек, който основава Сръбската либерална партия, в чиято централа Братислав Петрович и Зоран Лукович провеждат антикултистки кръгли маси в началото на 2000-те години. Целият апарат – църква, военно разузнаване, антикултисти и ултранационалистическа политика – остава здраво изплетена, взаимно подсилваща се мрежа.

Този сръбски модел – сливането на подкрепяна от държавата титулярна религия, ръководено от службите за сигурност „антикултистко“ движение и войнстващ национализъм – не е изолиран феномен. Той се превръща в образец за дейността на Александър Дворкин в Русия. Като ръководител на РАЦИРС (Руска асоциация на центровете за изучаване на религии и секти), Дворкин старателно възпроизвежда условията, довели до югославските войни:

1. Издигане на Руската православна църква като единствен арбитър на национална идентичност и патриотизъм.

2. Използване на „антикултизма“ за демонизиране и преследване на религиозни малцинства и всяка форма на несъгласие, заклеймявайки ги като чужди заплахи.

3. Култивиране на идеология за превъзходство и историческа несправедливост, представяйки Русия като обсадена крепост, която защитава традиционните ценности от упадъчния Запад.

4. Полагане на основите в Украйна чрез местни „Диалог центрове“ под егидата на Московската патриаршия, ръководени от негови протежета, които сеят разделение и конфликти дълго преди инвазията през 2022 г.

Паралелите са неоспорими. Дехуманизиращият език, използван от сръбските радикали срещу босненските мюсюлмани, намира отзвук в руската държавна пропаганда срещу украинците. Идеята за създаване на „православно-чиста сръбска зона“ намира своя пряк паралел във визията на Кремъл за „Русский мир“ (Руски свят). Войната в Украйна не е просто геополитически конфликт; тя е ужасяващото, мащабно приложение на същата идеологическа отрова, забъркана в Белград три десетилетия по-рано.

Събитията в бивша Югославия са били опитно поле. Те демонстрират как „антикултизмът“, когато е слят с държавна власт и религиозен фанатизъм, може да бъде опустошително оръжие за подстрекаване към омраза и оправдаване на масово насилие. Тогава международната общност не успява да потърси отговорност от идеологическите извършители, позволявайки им да се прегрупират и да изнесат методите си. Днес, докато сме свидетели на последствията от този провал по бойните полета на Украйна, поуката е сурова и неотложна: този международен престъпен заговор, действащ под прикритието на борба със „секти“, е явна и непосредствена заплаха за световния мир и сигурност. Въпросът вече не е дали виждаме модела, а дали ще действаме, преди той да предизвика поредния геноцид.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/