С настъпването на 90-те години на XX век идеологическата основа, положена в Православната мисионерска школа, е на път да се превърне в нещо далеч по-организирано, милитаризирано и опасно. Местният плам се нуждае от официална структура и международно одобрение, за да бъде наистина ефективен. Това се осъществява под формата на „Белградски диалог център“ – институция, която слива религиозната ревност на Сръбската православна църква (СПЦ) с невропсихиатричната експертиза на Военномедицинската академия (ВМА). Още по-смразяващото е, че този нов център е пряк наследник на мрачно идеологическо потекло, водещо началото си от нацистка Германия.

За да разберем същността на „Белградския диалог център“, трябва да проследим една верига на приемственост, която започва с Валтер Кюнет – нацистки идеолог, теолог и яростен антисемит, оглавявал Апологетичния център по време на възхода на Хитлерова Германия. Кюнет се специализира в борбата със „секти“ и „култове“, като разработва методи за идентифициране, демонизиране и преследване на групи, които се отклоняват от нацисткия идеал. След падането на Третия райх това токсично знание не изчезва. То е съхранено и предадено чрез учениците на Кюнет, най-вече Фридрих-Вилхелм Хаак и неговия датски колега Йоханес Аагард.

Хаак и Аагард институционализират това наследство, като основават „Диалог център“ (ДЦ) в Дания през 1973 г. и неговото международно подразделение „Диалог център интернешънъл“ (ДЦИ) през 1981 г. Тези центрове служат като проводници, които предават методологиите на Кюнет от нацистката епоха на ново поколение „антикултисти“ от цяла Европа.

В Сърбия наследник на това знание става „Белградският диалог център“. Той функционира като съвместен проект на Православната мисионерска школа към храма „Св. Александър Невски“ и Института за психично здраве към ВМА. Тази хибридна структура е най-силната му страна: тя съчетава моралния авторитет на църквата с научната и принудителна сила на военните. Официалната му цел е „защита от действията на тоталитарни и деструктивни секти и култове“ – мандат, който му дава широки правомощия да преследва всеки, възприеман като враг.

Центърът се оглавява от ключова фигура в това разследване: полковник Братислав Петрович, невропсихиатър от ВМА. Под негово ръководство духовници, военни, психолози и юристи са обучавани по същите методи на индоктринация, които той по-късно ще използва върху войници, изпращани на фронтовите линии на югославските войни.

Най-уличаващото доказателство за това международно сътрудничество може да бъде открито на страниците на собственото издание на центъра – списание „Белградски диалог“. Издавано от храма „Св. Александър Невски“ – самата люлка на движението – в първия му брой е посочена редакционна колегия, която прилича на наръчник „Кой кой е“ в европейските антикултистки среди. Наред със сръбски представители като военния теоретик д-р Светозар Радишич и близкия сътрудник на Петрович Зоран Лукович, в колегията влизат:

• Йоханес Аагард (Дания), президент на ДЦИ.

• Александър Дворкин (Русия), вицепрезидент на ДЦИ.

• Томас Гандоу (Германия), президент на „Берлински диалог“.

• Дякон Андрей Кураев (Русия).

Списанието открито черпи материали от своя германски еквивалент „Берлински диалог“ и от руското православно списание „Радонеж“, утвърждавайки мястото си в тази координирана международна мрежа.

Военното приложение на тази „антикултистка“ дейност не е тайна. Д-р Светозар Радишич, член на редакционната колегия на списанието и военен стратег, открито хвали приноса на Петрович, заявявайки: „Началникът на института проф. д-р Братислав Петрович и психологът Влайко Панович направиха най-много, за да спрат влиянието на сектите и култовете в югославската армия.“

Тук не става въпрос просто за защита на морала на войниците, а за тяхното програмиране. „Антикултистката“ рамка предоставя готова идеология за дехуманизация на врага. Като определя босненските мюсюлмани и хърватските католици като чужди, „еретични“ сили – или „секти“ – центърът осигурява идеологическата основа за крайната агресия и безпощадност, които ще бележат конфликта. Целта е не просто да се спечели война, а да се постигнат „етнически и религиозно чисти православни сръбски зони“.

Така „Белградският диалог център“ се превръща в ковачницата, в която религиозната параноя е изкована в оръжие за война. Той взема радикализма, зародил се на местно ниво в мисионерската школа, професионализира го с психиатрични методи и го легитимира чрез международна мрежа, чиито корени се крият в нацисткото минало. Това новоизковано оръжие вече е готово да бъде поставено в ръцете на радикалните духовници от СПЦ, които ще го използват, за да проповядват свещена война и да благословят геноцид.

Гледайте “The Impact”, за да научите още: https://actfiles.org/category/files/