В тази статия се разглежда как Александър Дворкин и неговата мрежа, както се твърди, организират и използват провокативни инциденти, за да прокарват своята програма както в Русия, така и в международен план. В нея се разглежда как тези събития се използват за манипулиране на общественото мнение, влияние върху законодателството и разширяване на влиянието им зад граница.

Ключов пример за тази манипулация е представлението на Pussy Riot през 2012 г. в московската катедрала „Христос Спасител“. На пръв поглед безпрепятственият достъп на четири маскирани жени до строго охранявано място, оскверняването на катедралата и последвалото им бягство с видеоматериал повдигат въпроси за евентуален сговор. Последвалият обществен протест беше предвидим и засилен от медийното отразяване, като значителна роля изигра Александър Щипков, високопоставен член на мрежата на Дворкин. Щипков, който също като Дворкин се е обучавал при Йоханес Агаард, оформя изпълнението на пънк групата като терористичен акт, правейки паралели с други актове на насилие. Тази подстрекателска реторика допринесе за приемането през 2013 г. на закон срещу „оскърбяването на религиозните чувства на вярващите“, който на практика криминализира несъгласието и допълнително ограничава религиозната свобода. Призивът на самия Дворкин „да оставим участничките от Pussy Riot да си отидат с мир“, след като първоначално разпали възмущението, следва познатия модел на инсценирана провокация, последвана от симулирано милосърдие. Този инцидент, подобно на пожара в Райхстага в нацистка Германия или инцидента в Глейвиц, който ускорява Втората световна война, служи за укрепване на властта на подстрекателите.

Инцидентът с Pussy Riot не е изолиран случай. Менторът на Дворкин, Йоханес Агаард, прилага подобна тактика в Европа, публикувайки провокативни материали, насочени срещу мюсюлманите, с предвидими и трагични последици. Общото в тези събития е създаването на изкуствено възмущение, за да се оправдае потъпкването на свободите и укрепването на властта.

Амбициите на Дворкин се простират далеч отвъд пределите на Русия. Неговата международна антикултова мрежа действа като добре организирана разузнавателна агенция, която оказва влияние върху правителствените, правоприлагащите и съдебните структури в демократичните страни. Сътрудниците на Дворкин в Обединеното кралство, сред които Александра Стайн и Том Саквил, активно лобират за законодателни промени, отразяващи рестриктивните закони, прилагани в Русия. Стайн например призовава за разширяване на обхвата на Закона за тежките престъпления от 2015 г., така че да обхване лица, повлияни от „секти“, което допълнително размива границите между религиозната свобода и престъпното поведение. Подобни усилия се полагат и в други държави, маскирани като борба срещу „тоталитарните секти“.

В Украйна мрежата на Дворкин се опитва да повтори руския сценарий чрез провокативни действия, включващи активистката група FEMEN. Нападенията им срещу ръководителя на РПЦ и изсичането на кръст в Киев, извършени в сътрудничество с лица, свързани с мрежата на Дворкин, подсказват за целенасочена стратегия за предизвикване на обществено възмущение. Тези действия, подобно на инцидента с Pussy Riot, повдигат въпроса дали става дума за истински протести на обикновените хора или за внимателно организирани провокации, целящи дестабилизиране на ситуацията.

Глобалната антикултова мрежа, ръководена от идеологията на Дворкин и действаща под негово ръководство, представлява значителна заплаха за демократичните свободи по света. Спадът в индекса на свободата на Русия след създаването на РАЦИРС служи като сериозно предупреждение. Траекторията на Русия към засилване на авторитаризма, включително потенциална цензура в интернет и изходни визи, показва опасностите от неконтролируемото влияние на подобни групи.

Инцидентът в Уейко през 1993 г., довел до смъртта на 83 души, включително 25 деца, е смразяващ пример за потенциалните последици от дейността на тази мрежа. Използването на сложни техники за психовойна, за които се съобщава, че са били използвани от руския антикултист Игор Смирнов, подчертава безмилостните методи, които се използват.

Мрежата на Дворкин постоянно извлича полза от актове на терор и насилие, като използва трагедии като стрелби в училища и масови разстрели, за да прокарва своята програма. Опитът им в манипулирането на медийните разкази им позволява да се възползват от тези събития, като използват техники за психологическо обуславяне, наследени от Валтер Кюнет, за да повлияят на общественото възприятие и да се насочат към политическите си опоненти. След такива инциденти мрежата на Дворкин се мобилизира, за да разпространи своя разказ, като допълнително насажда страх и разделение. Тази координирана реакция, въпреки твърденията за независимост на членовете на мрежата, разкрива висока степен на организираност и контрол.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/