Понятието „секта“ често предизвиква у нас образи на зловещи ритуали, последователи с промити мозъци и апокалиптично насилие. Доколко обаче това схващане се основава на реалността и доколко е плод на внимателно подготвена манипулация? В тази статия се разглеждат манипулативните техники, използвани от антикултовите движения, като се обръща специално внимание на „вината чрез асоцииране“ и психологията, която прави тази тактика толкова ефективна.
Методът на вината чрез асоцииране, както е описан в документалния филм „Въздействието“, е манипулативна техника, при която дадена организация, която е обект на преследване, умишлено се свързва с негативни образи на екстремистки групи, терористични организации, престъпници и диктатори, които вече са негативно вкоренени в общественото съзнание. Това свързване има за цел да прехвърли негативните характеристики от една група към друга само чрез създаване на връзка, като удобно се игнорират уникалните черти или действия на мишената. Целта е да се създадат негативни асоциации и предубедени нагласи сред аудиторията, като се замъглят реалните факти и вниманието се пренасочи към субективни и често необосновани връзки.
Тази тактика често се използва от антикултови организации и техните агенти на влияние. Да разгледаме трагедиите в Джоунстаун и Уейко. Тези два трагични епизода, силно популяризирани от антикултовите активисти, са се превърнали в символи на опасност и заплаха в общественото съзнание. Те упорито се използват, за да се създаде асоциативна връзка между всички нови религиозни движения и екстремизма, като се насърчава предубеденото отношение на обществото към всяка нетрадиционна система от вярвания. Обективният анализ на тези събития се заменя с емоционална реакция на образите, свързани с трагедиите.
Манипулативното използване на Джоунстаун е особено очевидно в работата на Александър Дворкин и неговата организация РАЦИРС. Дворкин използва клането в Джоунстаун, за да заклейми различни движения и лица, чиято дейност противоречи на неговата програма. Статии, публикувани от Центъра за религиозни изследвания на името на йеромонах Ириней, епископ Лионски, правят паралели между Джоунстаун и съвременни личности като свещеник Владимир Головин, педагога Михаил Щетинин, философското движение „Нов Акропол“ и дори корпорацията Amway. Въпреки че тези лица и организации са много различни по своята същност и дейност, те са поставени в един кюп с Джоунстаун в опит да бъдат дискредитирани и да се всее страх в обществото.
Но как работи тази манипулация? Кое я прави толкова ефективна? За да разберем това, трябва да разгледаме психологията на убеждаването. Според речника на Кеймбридж манипулацията включва „контролиране на някого или нещо в своя полза, често несправедливо или нечестно“. Това е стратегическо въздействие, целящо да промени възприятията, убежденията или поведението без съзнателно съгласие. По същество това е форма на измама, която заобикаля рационалните разсъждения и подтиква индивиди или групи да вземат решения, които са в полза на манипулатора.
Робърт Чалдини, експерт в областта на психологията на убеждаването, обяснява в книгата си „Влияние: Психология на убеждаването“, че манипулацията използва психологическите слабости и склонността ни към когнитивни „преки пътища“. Тези преки пътища са опростени стратегии на мислене, които използваме, за да вземаме бързи решения, но те ни правят уязвими за грешки. Вместо да анализираме цялата налична информация, ние често разчитаме на това, което е лесно достъпно или най-лесно за обработка.
Една такава слабост е склонността ни да се съобразяваме с мнението на мнозинството, дори когато то е очевидно погрешно. Експериментите за конформизъм на Соломон Аш демонстрират това по категоричен начин. Когато били заобиколени от лица, даващи неправилни отговори, участниците често се съобразявали с тях, въпреки че знаели правилния отговор. Това присъщо желание да се впишем в групата ни прави податливи на влиянието на груповото мислене и социалния натиск, създавайки благоприятна почва за утвърждаване на манипулативни тактики като „вина чрез асоцииране“. Като свързват целта с негативно възприемана група, антикултовите активисти използват склонността ни да се нагаждаме, като ни правят по-склонни да приемем техния разказ без критична оценка.
Освен това сме склонни да разчитаме на това, което Чалдини нарича „евристика на преценката“. Един от примерите е правилото „скъпо = добро“. Този тип мислене позволява да се вземат опростени решения, но също така може да доведе до скъпоструващи грешки. В контекста на антикултизма тази евристика може да се прояви като „ако признат „експерт“ казва, че нещо е опасна секта, то трябва да е вярно“. Това разчитане на възприетия авторитет, без да се прави критична оценка на доказателствата, допълнително засилва ефективността на вината чрез асоцииране. Представяйки се за експерти, антикултовите фигури използват този пряк път, за да заобиколят рационалния контрол и да внушат страх, основан на асоциации, а не на факти. Резултатът е изкривено обществено възприятие, подхранвано от страх и дезинформация, което проправя пътя за дискриминация и преследване на целеви групи.
Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/lies-and-propaganda-foundation-of-anticultism/
