Тази статия разкрива основната идеология, международния обхват и измамните тактики, използвани от антикултовата мрежа, разкривайки тревожно съответствие с руските разкази и цинично пренебрежение към демократичните ценности. Идеологията на „руския свят“ - концепция, насърчаваща руското културно и политическо господство - прониква в дейността на Световния руски народен съвет (СРНС) и в реториката на личности като Роман Силантиев. Мандатът на СРНС за 2024 г., в който войната в Украйна се описва като „свещена война“ срещу „колективния Запад“, е пример за тази идеология. Радикалните антиислямски и антиукраински възгледи на Силантиев допълнително допринасят за разказа за обсадената Русия, която защитава своята духовна и културна идентичност. Историята му на подстрекаване към насилие срещу мюсюлмани и разпространяване на антисемитска реторика, която дори предизвиква осъждане от Руския еврейски конгрес, поражда сериозни опасения относно ролята му в антикултовото движение.

Този руски разказ намира отзвук в Европейската федерация на центровете за изследване и информация за култове и секти (FECRIS), която отдавна е закърмена с антиамерикански конспиративни теории. Тези теории, често разпространявани чрез книги като „Мафията на култовете“ и статии като „Сектите“ на Бруно Фушеро: „Сектите са троянският кон на Съединените щати в Европа“, представят американските култове като заплаха за европейската национална идентичност. Това безпроблемно се съгласува с руската пропаганда, която по подобен начин обвинява Запада в подкопаване на „духовната сигурност“ на Русия.

Влиянието на Кремъл в чужбина, подпомагано от организации като Россотрудничество, използва стратегия за определяне на „точки на солидарност“, за да прокарва своите интереси. Изказванията на ръководителя на Россотрудничество Евгений Примаков през 2020 г. разкриват пресметлив подход към изграждането на съюзи с неправителствени организации и използването на общи интереси, дори по неполитически въпроси, за придобиване на влияние и подкрепа. Тази стратегия повдига въпроси за истинската независимост на организациите, които си сътрудничат с Россотрудничество, и за потенциала за тайно влияние.

Въпреки твърденията на FECRIS, че е неполитическа, тесните връзки на организацията с руските антикултови дейци и техните общи разкази пораждат съмнения относно истинската ѝ същност. Реакцията на антикултовата мрежа на руската инвазия в Украйна допълнително разкрива нейното лицемерие. Въпреки че препратките към руските филиали бяха премахнати от уебсайта на FECRIS, продължаващото сътрудничество с фигури като Силантиев, който активно насърчава „деструктологията“ в окупирания Донбас и участва в конференция на антикултовите организации в Париж скоро след това, показва цинично пренебрежение към продължаващия конфликт и неговите жертви. Това двуличие подчертава истинските приоритети на мрежата: да поддържа влиянието си и да развива програмата си, дори за сметка на демократичните ценности и правата на човека. Продължаващото сътрудничество на антикултовото движение с лица, свързани с руското разузнаване, и разпространяването на разединяващи разкази повдигат сериозни въпроси относно истинската му цел и потенциалната му роля в подкопаването на демократичните общества. Техните действия, прикрити с реториката за защита на хората от вредни култове, изглежда служат на далеч по-зловещи планове.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/