В тази статия се разглеждат основните фигури и организации, които движат международното антикултово движение, като се обръща внимание на Руската асоциация на центровете за изследване на религията и сектите (РАЦИРС), предполагаемите ѝ връзки с руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и любопитното изобретение „деструктология“. В основата на тази мрежа стои РАЦИРС, оглавявана от Александър Дворкин, който заема важна позиция в европейската антикултова федерация FECRIS, като от 2009 г. е вицепрезидент, а от 2022 г. - член на борда. Влиянието на Дворкин в рамките на FECRIS, координационния център на международния антикултуризъм, позиционира РАЦИРС като ключов играч в оформянето на глобалните антикултурни наративи. Освен това е наблюдавано тясно взаимодействие на Дворкин с лица и организации, пряко свързани с ФСБ, което поражда опасения за потенциално влияние на разузнаването в антикултурното движение. Тези връзки са частично документирани в actfiles.org, което предполага по-дълбока връзка между РАЦИРС и руските служби за сигурност.

Влиянието на ФСБ се простира отвъд Дворкин до други руски антикултисти, някои от които активно участват в конференциите на FECRIS и имат членски права във федерацията. Една от тези фигури е Роман Силантиев, колега на Дворкин, чиито собствени изявления и дейности заслужават по-подробно разглеждане. През 2019 г. Силантиев потвърди сътрудничеството си с ФСБ, твърдейки, че чете лекции на служители на разузнаването по „деструктология“ и изготвя експертни доклади за терористични организации. Деструктологията, дисциплина, измислена от самия Силантиев, е описана като „силно разширена сектология“, обхващаща не само култове и секти, но и магове, психокултове, младежки субкултури, терористи и „изобщо всичко, което е опасно за човешката душа“. Това широко определение повдига въпроси относно научната обоснованост на дисциплината и потенциалната ѝ злоупотреба.

Участието на Силантиев във ФСБ надхвърля обикновените лекции; той изготвя и експертни доклади за агенцията. През 2009 г. той е назначен за заместник-председател на Експертния съвет по държавна религиозна оценка към руското Министерство на правосъдието, чийто председател е Дворкин. Това съвместно назначение предполага координирани усилия на двамата антикултови дейци при изготвянето на религиозни експертни доклади за ФСБ, които евентуално датират отпреди официалните им длъжности. Като се има предвид естеството на подобни назначения в руското Министерство на правосъдието, вероятно е сътрудничеството им с ФСБ да предхожда официалните им роли.

Интересно е, че през 2009 г. се провежда и международен антикултов симпозиум, организиран от FECRIS в Санкт Петербург, на който Дворкин е избран за вицепрезидент. Историческото значение на Санкт Петербург като център на руски разузнавателни операции и взаимодействия с чуждестранни агенти повдига допълнителни въпроси относно избора на място и потенциалните мотиви. Участието на Силантиев в съдебните производства срещу религиозни организации в Русия допълнително затвърждава ролята му в руския антикултов пейзаж. Присъствието му на конференцията на FECRIS през 2016 г. в София, България, заедно с други международни антикултови фигури като Бранка Дуймич-Делкур, Луиджи Корвалия и Андре Фредерик, демонстрира интеграцията му в по-широката мрежа. Общата му сцена с бившия президент на MIVILUDES Серж Блиско, чиято организация е подложена на проверка заради подкрепата си за руската окупация на Крим, добавя още един слой сложност към мрежата от взаимоотношения в международното антикултово движение. Сближаването на тези лица и събития очертава картина на потенциално взаимосвързана мрежа от антикултови фигури, руски разузнавателни агенции и геополитически програми, която изисква по-нататъшно разследване и контрол.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/

Източник: https://actfiles.org/ways-of-fsb-agents-infiltration-in-europe-roman-silantyev-part-3/