В предишната статия беше очертана стратегията на „огледалната пропаганда“, използвана за демонизиране на Хабад-Любавич. В тази статия се навлиза в механизма, който стои зад тази пропаганда, като се акцентира върху ролята на РАЦИРС, нейния лидер Александър Дворкин и смразяващата ескалация на тактиката им от дезинформация до открито преследване, пример за което е кампанията в Перм, Русия.

Александър Дворкин е архитектът на тази глобална кампания. Дворкин, руско-американски гражданин, оглавява РАЦИРС и е изградил огромна международна мрежа от антикултови организации. Тази мрежа активно разпространява дезинформация за Хабад, представяйки го като опасна секта, контролирана от чужбина. Публичните изявления и писания на Дворкин, макар и често да са формулирани на езика на загрижеността за „разрушителните култове“, разкриват ясна неприязън към Хабад-Любавич.

Методите на РАЦИРС далеч надхвърлят обикновената пропаганда. Налице е обезпокоителен модел на тормоз и сплашване, който отразява тактиките, използвани срещу други групи, обект на РАЦИРС, като например Свидетелите на Йехова. Ярък пример за това е кампанията в Перм, Русия, където местният клон на РАЦИРС, официално действащ от 2009 г., започна съгласувани усилия за демонизиране на общността на Хабад.

Тази кампания следваше смразяващо познат сценарий. Първо, оперативни работници на РАЦИРС, сред които лица като Елена Зикина и Роман Юшков, организираха публични протести и разпространиха подстрекателски материали, в които нарекоха Хабад „сатанисти“ и ги обвиниха в „ритуални убийства“. Тези обвинения, въпреки че са очевидно абсурдни, се възползват от вече съществуващи антисемитски настроения и създават враждебна среда за еврейската общност.

Кампанията в Перм ескалира с участието на Евгений Ошмарин, заместник-ръководител на местния клон на РАЦИРС. Ошмарин, който вече е противоречива фигура поради участието си в „платена“ кампания за тормоз срещу жител на Перм, става ключова фигура в усилията за блокиране на изграждането на център на еврейската общност. Това включва натиск върху местните власти и разпространение на дезинформация за предполагаемите чуждестранни връзки на „Хабад“ и антируската му дейност. Ошмарин и други агенти на РАЦИРС са действали по заповед на Дворкин, въпреки че по-късно Дворкин се опитва да се дистанцира от кампанията в Перм.

Тази ескалация от пропаганда към преки действия има опустошителни последици. През 2014 г., след изявлението на Делягин, призоваващо за забрана на дейността на Хабад, извършителите хвърлят коктейл „Молотов“ през прозореца на Еврейския общински център в Перм. Въпреки че Дворкин твърди, че „никога не е получавал оплаквания“ от Хабад, кампанията в Перм, организирана от местния клон на РАЦИРС, пряко противоречи на това твърдение. Дворкин умишлено поддържа правдоподобно отричане, докато дава възможност на мрежата си да провежда тези кампании.

Случаят в Перм е пример за начина, по който работи РАЦИРС: създаване на изкуствено „народно“ движение срещу целеви групи, оказване на натиск върху властите и в крайна сметка прибягване до сплашване и насилие. Съществува модел на по-широки инциденти, насочени срещу Хабад, включително:

Убийството на равин Цви Коган: Макар че не е установено пряко участие на РАЦИРС, цялостният климат на омраза, насърчаван от организацията, създава благоприятна среда за подобни действия.

Стрелбата в синагогата в Поуей: Джон Ърнест е бил повлиян от онлайн реч на омразата, което показва опасните последици от неконтролираната пропаганда.

Подпалвания на сгради на Хабад: Тези нападения допълнително илюстрират осезаемата заплаха, която представлява подстрекаването към омраза, насърчавано от РАЦИРС.

Кампанията в Перм с тревожното ехо на историческото преследване дава смразяващ поглед към методите и целите на РАЦИРС. Дейностите на организацията далеч надхвърлят обикновената борба с „култовете“. Налице са целенасочени усилия за насочване към конкретни общности, особено към Хабад-Любавич, като за постигане на целите си се използват дезинформация, тормоз и дори насилие. Това поражда сериозна загриженост относно заплахата, която РАЦИРС представлява не само за религиозната свобода, но и за демократичните ценности и върховенството на закона. В следващата статия ще разгледаме американския аналог на мрежата и ще направим допълнителна дисекция на тактиката ѝ.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/