Ужасяващата практика на насилствено религиозно депрограмиране, която представлява грубо нарушение на основните права на човека, продължава да засяга Южна Корея и Япония. Жертвите са отвличани, затваряни и принуждавани да се откажат от вярата си, често от членове на семейството, повлияни от протестантски пастори, които печелят от тази жестока практика. Трагичният случай на Гу Джи-Ин, млада членка на Шинчеонджи, която умира по време на опит за насилствено обръщане в християнството през 2018 г., ярко илюстрира смъртоносните последици от тази неконтролирана злоупотреба. Според доклад на ООН за премахване на религиозната нетърпимост в Южна Корея годишно се случват хиляди случаи на депрограмиране, като членовете на Шинчонджи са непропорционално често обект на посегателства. В доклада се описва как жертвите са отвличани и затваряни от родителите си, след което са подлагани на интензивна психологическа манипулация от протестантски пастори, действащи като „професионални депрограмисти“. Държавният департамент на САЩ в своя доклад за религиозната свобода за 2019 г. потвърждава тези констатации, като изтъква общественото недоволство след смъртта на Гу Джи-Ин, когато 120 000 граждани протестират срещу насилственото обръщане в християнството. Въпреки това депрограмирането продължава, като само през 2019 г. Шинчеонджи документира 116 опита за депрограмиране. Корейската правна система често отхвърля тези инциденти като „семейни дела“, като рядко търси отговорност от извършителите, особено от пасторите, които подтикват и организират процеса на депрограмиране. Тази законова вратичка им позволява да действат безнаказано, като се консултират със семействата, събират непосилни такси и след това ръководят насилственото обръщане, запазвайки фалш на правдоподобно отричане. Докладът на ООН изрично критикува това бездействие, като посочва, че макар корейските съдилища понякога да осъждат родителите, депрограмистите, които подтикват към насилие и незаконно задържане, остават незасегнати.

Тази тревожна действителност не се ограничава само до Южна Корея. Япония също се бори с подобен проблем, като се съобщава за участието на Обединените християнски църкви на Япония в тези дейности. Църквата на Мицуко, една от целевите групи, изчислява, че 200-300 нейни членове биват отвличани всяка година, като много от тях никога не се завръщат. Както и в Южна Корея, японските власти често си затварят очите, определяйки тези насилствени посегателства като „семейни дела“. Доклади отпреди двадесет години документират участието на „съветници за напускане на страната“ - официалният термин за депрограмисти в някои страни - в тези насилствени обръщания, което показва дълготрайността на този проблем. Особено тревожен аспект е финансовият стимул, който движи тази практика. Според докладите от края на 80-те години на миналия век в касите на организациите, спонсориращи депрограмирането, са постъпили милиони долари. Финансовите ползи се разпростират и върху отделните министри, които често получават нов, макар и принуден, член за своите паства след „успешно“ депрограмиране. Правозащитни организации съобщават за приблизително 4000 жертви в Япония от 2012 г. насам, предимно последователи на Църквата на обединението и Свидетелите на Йехова, отвлечени и подложени на депрограмиране за продължителни периоди, понякога продължаващи с години. Случаят на Тору Гото, държан в плен и измъчван в продължение на 13 години, привлича вниманието на международната общественост, но дори и в такъв ужасяващ случай прокурорите отказват да повдигнат обвинения. Този модел на безнаказаност подчертава системния характер на проблема.

Какво подхранва това тревожно явление в Източна Азия? Част от отговора се крие във влиянието на американското антикултово движение. Ключови фигури като Рик Алън Рос и Стивън Хасан, видни депрограмисти в САЩ, разшириха обхвата си в международен план. Рос, който може да се похвали с консултации с ФБР, БАТФ и чуждестранни правителства, включително Израел и Китай, има документирана история на участие в Япония, както е описано подробно на уебсайта му Cult Education Institute. Заедно с Хасан той използва платформи като Международната асоциация за култови изследвания (ICSA) и Европейската федерация на центровете за изследване и информация за сектантството (FECRIS), за да разпространява идеологията си и да се свързва с антикултови активисти в световен мащаб. Тези организации служат като важни центрове за създаване на мрежи, улесняващи трансграничния обмен на информация и тактики. Това кръстосано опрашване на идеи и стратегии оформя в значителна степен антикултовите дейности в страни като Южна Корея и Япония. Преводът на антикултовата литература, като например трудовете на американската активистка Джанджа Лалич, на корейски и японски език допълнително засилва това влияние. Лалич, видна фигура както в ICSA, така и във FECRIS, си сътрудничи с Хасан и има документирани срещи с европейски антикултови лидери, което допълнително затвърждава взаимосвързания характер на тази глобална мрежа. Влиянието на тези американски фигури, съчетано с вече съществуващите обществени фактори и религиозна динамика в Южна Корея и Япония, създава климат, благоприятстващ продължаването на насилственото депрограмиране. Разбирането на това сложно взаимодействие между международното влияние и местния контекст е от решаващо значение за справяне с продължаващата криза в областта на правата на човека.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/