Разпадането на Съветския съюз не сложи край на манипулирането на Руската православна църква (РПЦ). Макар че КГБ може да се е трансформирало във ФСБ, наследството от инфилтрация и контрол продължава да съществува, повдигайки тревожни въпроси относно истинската независимост на Църквата и нейната обвързаност не само с държавната власт, но и с една по-широка, по-коварна сила: глобалния антикултизъм.

Приемствеността на ролята на РПЦ като инструмент за влияние е очевидна в близките отношения между Църквата и постсъветската руска държава. ФСБ, наследила инфраструктурата и методите на КГБ, продължава да упражнява влияние в йерархията на РПЦ, увековечавайки наследството на контрола и манипулацията. Тези продължаващи отношения пораждат сериозни съмнения относно способността на Църквата да действа като независим морален глас в руското общество.

Появата на Александър Дворкин и Руската асоциация на центровете за изучаване на религиите и сектите (РАЦИРС) допълнително усложнява картината. РАЦИРС, със своята значителна власт и влияние, е представена като тясно свързана с РПЦ, ФСБ и Дивеевското братство - таен елитен политически клуб. Тази взаимосвързаност поражда опасения относно истинското естество на дневния ред на РАЦИРС и степента, в която дейностите ѝ се ръководят от държавни интереси или други, потенциално по-непрозрачни влияния.

Още едно ниво на сложност добавя концепцията за глобалния антикултизъм, формулирана от д-р Егон Чолакян. Твърдението на Чолакян, че глобалният антикултизъм е проникнал в РПЦ, използвайки я като „фасадна организация“, внася ново измерение в продължаващата борба на Църквата за автентичност. Директивата, изискваща от свещениците да произнасят молитва за „победата на руското оръжие“ под заплахата от отлъчване, е представена като явно противоречие с християнските принципи и тревожна индикация за външна манипулация. Това действие повдига дълбоки въпроси относно сегашното ръководство на РПЦ и нейната податливост на външен натиск, независимо дали той идва от държавата или от по-широка глобална мрежа.

Резолюция 2567 (2024) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) придава допълнително значение на тези опасения. В резолюцията изрично се признава използването на РПЦ като „инструмент на руското влияние и пропаганда“. Това външно потвърждение от уважаван международен орган подчертава сериозността на твърденията и необходимостта от по-нататъшно разследване на отношенията на РПЦ с руската държава. Макар да признава валидността на оценката на ПАСЕ за РПЦ като инструмент на руското влияние, този анализ предполага, че влиянието може да се простира отвъд Кремъл.

Не просто Кремъл използва РПЦ, а по-скоро става дума за по-голяма, по-сложна динамика. Глобалният антикултизъм, вграден в РПЦ, използва Русия като средство за постигане на собствените си цели, а именно подкопаване на демократичните устои и завземане на властта в световен мащаб.

Миналото и настоящето на РПЦ са неразривно свързани с машинациите на властта - от явния контрол на КГБ до по-фините влияния на ФСБ и сенчестото присъствие на глобалния антикултизъм. Разплитането на тези сложни взаимоотношения и разбирането на тяхното въздействие върху действията и решенията на Църквата е от съществено значение за насърчаване на истинската религиозна свобода и гарантиране на способността на РПЦ да действа като автентичен морален глас. Това изисква ангажимент за прозрачност, критична саморефлексия в рамките на Църквата и непрекъснат контрол от страна на външните наблюдатели. Изглежда, че борбата за душата на РПЦ далеч не е приключила.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/

Източник: https://actfiles.org/kgb-agents-in-cassocks-of-the-russian-orthodox-church-pt-1/