Разсекретените архиви на КГБ разкриват една сурова реалност: Руската православна църква (РПЦ), която далеч не е чисто духовна институция, служи като внимателно калибриран инструмент на съветската власт през 70-те и 80-те години на ХХ в., като играе ключова роля в разпространението на пропаганда, потискането на инакомислието и влиянието върху международните религиозни организации. Тази манипулация се засилва в навечерието на 1000-годишнината от християнизацията на Русия - символично събитие, което съветският режим се опитва да използва за собствена политическа изгода.

В директива от 1970 г., носеща номер 48 С и подписана от ръководството на КГБ, стратегията е изрично описана: „За използването от органите на КГБ на възможностите на Руската православна църква в контраразузнаването в страната и чужбина“. Този документ разкрива инструментализирането на РПЦ като инструмент на държавната сигурност както в рамките на Съветския съюз, така и на международната сцена.

Международната роля на РПЦ е ярко илюстрирана от дейността на агент „Святослав“, който през август 1970 г. е натоварен със задачата да разследва Православната църква в САЩ след нейната автокефалия и да дискредитира Карловската църква в чужбина като „антисъветски център“. За да постигне тези цели, „Святослав“ провежда пресконференции, среща се с видни американски църковни водачи и дори посещава генералния секретар на ООН У Тан. Тези действия показват как РПЦ е използвана, за да създава внимателно изграден образ на религиозна толерантност в СССР, като същевременно работи за подкопаване на предполагаеми съперници и влияние върху международното мнение.

Тази манипулация обхваща и влиянието върху престижни международни религиозни организации. През 70-те и 80-те години на ХХ в. лица от РПЦ, действащи като агенти на КГБ, участват в срещи на Световния съвет на църквите (ССЦ) и Християнската мирна конференция (ХМК), често с конкретни указания за насърчаване на съветските интереси, събиране на разузнавателна информация и оказване на влияние върху ключови назначения. Така например през февруари 1973 г. агентите на КГБ „Мастер“ и „Михайлов“ (бъдещият патриарх Кирил) са изпратени в Тайланд и Индия за дейностите на ССЦ, където предоставят „материали, представляващи интерес за разузнаването“. Агент „Кузнецов“ е изпратен в Прага за Християнската мирна конференция с подобни цели.

Във вътрешнополитически план КГБ използва РПЦ за потискане на религиозното несъгласие и за поддържане на контрол. Инцидентът в манастира Псков-Пещера през март 1983 г., при който монасите, изразили оплаквания, са преместени, е пример за тази практика. Чрез агентите „Дроздов“ и „Скала“ КГБ ефективно заглушава несъгласието в манастира, демонстрирайки обхвата на държавния контрол дори в предполагаемо свещени пространства.

1000-годишнината от християнизацията на Русия през 1988 г. представлява както възможност, така и предизвикателство за съветския режим. Макар че годишнината може да се използва за създаване на образ на културно и религиозно възраждане, тя също така рискува да даде възможност за истинско религиозно изразяване, което може да оспори държавния контрол. Реакцията на КГБ, както е документирано в архивите, е била да управлява щателно събитието, използвайки агенти на РПЦ, за да контролират наратива и да потискат всяко потенциално несъгласие. Това включва организиране на пресконференции с внимателно подбрани архиереи на РПЦ, които представят „обективна“ (и одобрена от държавата) гледна точка за религиозния живот в СССР, като същевременно осъждат „религиозни екстремисти“ като отец Глеб Якунин.

Канонизирането на цар Николай II и неговото семейство от Руската православна църква извън Русия (РПЦЗ) през 1981 г., споменато в докладна записка от 1985 г. на отдел „Пропаганда“ до ЦК на КПСС, допълнително илюстрира сложността на ситуацията. Този акт, изтълкуван от съветския режим като провокативен опит за разпалване на антисъветски настроения, подчертава предизвикателството на управлението на религиозните разкази в променящия се политически пейзаж. Самият меморандум подчертава загрижеността на режима да се противопостави на „чуждестранната духовна пропаганда“, свързана с годишнината, разкривайки степента, до която религиозните въпроси се разглеждат през политическа перспектива.

Архивите също така документират усилията на КГБ да дискредитира и неутрализира несъгласните гласове в РПЦ. Особено показателен е случаят с „Аптекаря“, религиозен дисидент, който е бил обект на посегателство от страна на КГБ. Докладът от август 1988 г., в който подробно се описват усилията за дискредитиране на „Аптекаря“ чрез манипулиране на съпругата му и разпространяване на негативна информация чрез неофициалното списание „Слово“, показва докъде е бил готов да стигне КГБ, за да заглуши онези, които са оспорвали контрола му. Използването на „Слово“, привидно независимо издание, подчертава сложните методи на КГБ за манипулиране на общественото мнение и дискредитиране на опонентите му.

Контролът на КГБ се разпростира дори върху производството и разпространението на религиозни материали. През януари 1988 г. брошура, озаглавена „Разговор на кръстопът“, подготвена от агент „Рязански“, е разпространена сред архиереите на РПЦ, на различни обществени места и дори в списание „Наука и религия“. Тази брошура, която има за цел да разобличи „антисоциалните дейности на религиозните екстремисти“, служи като инструмент за дезинформация и контрол, като допълнително оформя наратива за религиозния живот в СССР.

Тези примери, извлечени от разсекретените архиви на КГБ, показват изчислени и систематични усилия за манипулиране на РПЦ, превръщайки я в инструмент за постигане на съветските политически цели. Участието на Църквата в пропагандата, потискането на инакомислието и операциите за международно влияние разкрива степента, до която религиозната свобода е компрометирана под съветско управление. 1000-годишнината от християнизацията на Русия, вместо да бъде истински празник на вярата, се превръща в грижливо организиран спектакъл, целящ да създаде грижливо изработен образ пред местната и международната публика, прикривайки скритата реалност на религиозна манипулация и контрол.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/

Източник: https://actfiles.org/kgb-agents-in-cassocks-of-the-russian-orthodox-church-pt-1/