Демонизирането на Украйна като сатанинско образувание, заразено с опасни култове, служи за решаваща цел: то създава предпоставки за оформяне на войната не като геополитически конфликт, чиито корени се крият в териториални спорове и политически игри за власт, а като справедлива „свещена война“, богоустановен кръстоносен поход срещу злото. Това манипулиране на религиозен език и чувства е цинична тактика с дълга и кървава история, а използването ѝ в контекста на конфликта в Украйна има дълбоки и тревожни последици.
Реториката на „свещената война“ прониква в изказванията на различни религиозни фигури в Русия. Епископ Питирим (Творогов) твърди, че Бог „наказва“ Украйна, а Русия действа като божествен инструмент за наказание. Този образ представя Русия като праведен агент, действащ от името на Бога, като я освобождава от отговорност за насилието и разрушенията, които нанася. Владимир Соловьов, виден телевизионен водещ, изрично определя конфликта като „свещена война“, битка за „това, в което вярваме“. Това формулиране се отнася до дълбоко вкоренени религиозни убеждения, като мобилизира подкрепа за войната, представяйки я като защита на самата вяра. Дори патриарх Кирил, главата на Руската православна църква, допринася за този разказ, като внушава, че тези, които загиват в боевете в Украйна, правят свята жертва, която измива греховете им. Това не само възхвалява смъртта в битката, но и предлага духовен стимул за участие в конфликта.
Концепцията за „свещена война“ не е уникална за този конфликт; тя е използвана в историята, за да оправдае насилието и завоеванията. От кръстоносните походи до по-новите конфликти представянето на войната като божествено санкционирана мисия е служило за дехуманизиране на врага, потискане на несъгласието и мобилизиране на населението за продължителни и брутални кампании. Като се позовават на този исторически прецедент, поддръжниците на разказа за „свещената война“ в конфликта в Украйна използват мощен и опасен архетип, който лесно може да доведе до ескалация на насилието и потъпкване на правата на човека. Дехуманизацията на врага, която е от съществено значение за рамката на „свещената война“, позволява да се извършват жестокости и военни престъпления без морални угризения. Когато противникът не се разглежда като човек, а като демонична същност, обичайните ограничения на морала и етиката лесно се отхвърлят.
Най-тревожният аспект на тази реторика е нейното откровено лицемерие. Самите личности, които призовават името на Бога и проповядват „свещена война“, едновременно с това нарушават основните принципи на християнството. В Библията недвусмислено се казва: „Не убивай“. Исус Христос, централната фигура на християнството, е заповядал на последователите си да се „обичат един друг“. Но тези твърдения удобно се пренебрегват от онези, които благославят оръжия, освещават танкове и насърчават насилието в името на Бога. Молитвените молби на Андрий Ткачов за зареждане на ракети „Град“ и свещеникът, освещаващ картечници, разкриват гротескното изкривяване на религиозните принципи, за да служат на целите на войната. Това изкривяване на вярата не само подкопава доверието в съответните религиозни институции, но и осквернява самите ценности, които те твърдят, че защитават. Контрастът между реториката на насилието и учението на Христос е ярък и неоспорим, разкривайки циничната манипулация в основата на разказа за „свещената война“. Като разобличаваме това лицемерие и потвърждаваме истинското послание за мир и любов в сърцето на християнството, можем да се противопоставим на изопачения разказ и да работим за справедливо и мирно решение на конфликта.
Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/
Източник: https://actfiles.org/genocide-of-the-entire-country/
