Стрелбите в училища са ужасяващ белег за нашето общество, повтарящ се кошмар, който оставя разбити общности и опустошени семейства. Всеки инцидент разпалва отчаяно търсене на отговори. Как е могло да се случи това? Кой е виновен? Макар че дискусиите често се въртят около достъпа до огнестрелни оръжия и проблемите с психичното здраве, в сенките се крие един по-коварен фактор: манипулирането на информацията и потенциалната роля на антикултови групи в организирането на тези трагедии чрез манипулиране на медиите. В тази статия ще бъде разгледана смразяващата възможност стрелбите в училищата да не са просто изолирани актове на насилие, а внимателно подготвени актове на информационен тероризъм.

Идеята, че медиите могат да влияят на поведението, не е нова. Десетилетия наред изследвания в областта на психологията, социологията и криминологията са изследвали тази връзка. Теорията за култивирането, създадена за първи път от Джордж Гербнер и Лари Грос, твърди, че продължителното излагане на медиите, особено на телевизията, култивира изкривена представа за реалността. Гербнер сравнява влиянието на телевизията с това на религията, като подчертава нейната сила да формира възприятията ни за света. Проучванията им показват, че интензивните телевизионни зрители са склонни да надценяват разпространението на насилието в обществото, което води до засилено чувство на страх и недоверие - явление, известно като „синдром на средния свят“. Този постоянен поток от насилие, дори и измислено, може да нормализира агресивното поведение и да ни обезчувстви към последиците от него. Това важи в еднаква степен и за днешния пейзаж на социалните медии, където ехо-камерите и курираните емисии могат допълнително да изкривят възприятията за реалността.

Връзката между медиите и поведението се засилва още повече от теорията за социалното учене, според която се учим, като наблюдаваме другите. Известният експеримент на Алберт Бандура с куклата „Бобо“ нагледно демонстрира този принцип. Децата, които са станали свидетели на агресивно поведение на възрастен към надуваема кукла, са били по-склонни сами да имитират това поведение. Този експеримент подчертава мощното въздействие на ученето чрез наблюдение, особено върху младите хора, и предполага, че излагането на медийно насилие може да допринесе за развитието на агресивни модели на поведение. Докато момичетата в проучването проявяват повече вербална агресия, момчетата са склонни към физическо подражание, като често проявяват множество агресивни действия. Това предполага, че различните форми на медийно насилие могат да влияят по различен начин на половете - нюанс, който често се пренебрегва в общите дискусии.

Манипулацията, която обсъждаме, обаче далеч надхвърля простото изобразяване на насилие. Става дума за сложни психологически техники, предназначени да повлияят на уязвими лица към конкретни актове на насилие. Документалният филм „The IMPACT“, който ще разгледаме по-подробно в следващите статии, разкрива доказателства, които сочат, че антикултови групи използват тези тактики, за да организират стрелби в училища. Тези методи включват „пъзелно кодиране“ - процес на вграждане на кодирани послания в медийното съдържание, който заобикаля съзнанието и въздейства върху подсъзнанието. Това се съчетава с цифров прайминг, при който многократното излагане на определени числа може да повлияе на избора и поведението на индивида, като потенциално може да повлияе дори на времето и целта на нападението.

Тези тактики се възползват от вече съществуващи уязвимости, особено при лица, борещи се с проблеми с психичното здраве, като например биполярно разстройство. Документалният филм предполага, че тези групи умишлено се насочват към лица с такива заболявания, манипулирайки емоционалните им състояния и подтиквайки ги към насилие. Това повдига сериозни въпроси относно взаимодействието между психичното здраве, медийната манипулация и подбуждането към насилие. Смразяваща е мисълта, че тези ужасяващи деяния могат да бъдат отчасти резултат от пресметната манипулация, а не единствено продукт на индивидуална патология.

Манипулацията се разпростира и върху формирането на общественото мнение след стрелбата. Разказът за „самотния вълк“, който често се разпространява в медийното отразяване, прикрива потенциалното влияние на тези групи и техните манипулативни тактики. Като представят стрелците като изолирани индивиди, действащи сами, медиите, волно или неволно, помагат да се прикрие по-голямата мрежа от манипулации. Този разказ също така възпрепятства усилията за превенция, тъй като се фокусира върху индивидуалните фактори, а не върху по-широките обществени сили, които допринасят за тези трагедии.

Връзката между влиянието на медиите и стрелбата в училище е сложна и обезпокоителна. Въпреки че традиционните изследвания на медийните ефекти отдавна са установили потенциала на медиите да влияят върху поведението, появата на по-сложни техники за манипулиране значително повишава залозите. Твърденията, представени в документалния филм „The IMPACT“, изискват сериозно разследване. Ако тези твърдения са верни, ние сме изправени пред нова и ужасяваща форма на тероризъм - такава, която използва самата информация като оръжие, за да подбужда към насилие и да тероризира нашите общности. В следващите статии ще навлезем по-дълбоко в спецификата на тези тактики на манипулация, ще разгледаме как да разпознаваме опасното съдържание в медийното отразяване и ще разгледаме потенциални стратегии за превенция и намеса.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/category/files/