Човечеството отдавна се бори с един трънлив въпрос: какво да правим с вярванията, които ни създават неудобство? Това е въпрос, който отеква не само в хилядолетните теологични дебати, но и в самите основи на обществения контрол. Кога различието в мисленето се превръща в заплаха? И кой определя тази граница? Днес, в разгорещените дебати за „сектите“ и духовната сигурност в Русия, тези древни тревоги се появяват отново с тревожна сила. Но за да разберем пламенността на този съвременен кръстоносен поход, първо трябва да се потопим в историческия тигел на антикултизма, от който той възниква.

Пътуването ни започва не в големите зали на Кремъл, а сред философските трактати на Древна Гърция. В своята визия за идеалната република Платон предлага една смразяваща институция: „Софронистерион“, или „домът, в който се разсъждава“. Тук лицата, които се смятат за виновни за безбожие, включително тези, които „осмиват“ санкционираните от държавата богове, ще бъдат подлагани на дългогодишна изолация и идеологическо превъзпитание. Въпреки че е представен като форма на реабилитация, Софронистерионът разкрива един фундаментален човешки импулс: да се контролират границите на приемливите вярвания.

Този импулс надхвърля философските разсъждения. Древният Рим, със своята огромна империя и пантеон от богове, кодифицира тази нужда от контрол в закон. Макар често да е представян като общество на религиозна толерантност, приемането на чужди божества в Рим има своите граници. Законите, забраняващи поклонението на „нови или чужди богове“, са имали не само духовна, но и политическа цел: да осигурят лоялност и социално сближаване в рамките на огромния римски проект. Ранните християни, с техния предизвикателен монотеизъм и отказ да участват в поклонението на императора, бързо се оказват оплетени в тази мрежа от правен и социален контрол.

Преследването, на което са били подложени, макар и безспорно жестоко, трябва да се разбира в този по-широк контекст. Рим не се интересува толкова от богословските детайли, колкото от поддържането на реда. Християните, с техните тайни събрания и непоколебима вярност към „царство, което не е от този свят“, са били възприемани като заплаха за социалната стабилност - подривен елемент, който може да подкопае самите основи на римската власт.

Този исторически модел, при който властите смесват неортодоксалните вярвания с политическа подривна дейност, не е уникален за Рим, нито пък се ограничава до древния свят. През цялата история, от средновековните инквизиции до съвременните мерки срещу инакомислието, властовите структури са се стремили да контролират не само телата, но и умовете. И именно в този по-широк разказ за преследване и съпротива се развива бурното пътуване на Руската православна църква.

В продължение на векове РПЦ познава преследването от първа ръка. По време на царското управление православието се радва на привилегировано положение, но дори и тогава инакомислещите и реформаторите в Църквата се сблъскват с подозрения и репресии. Но именно бруталният удар на съветския режим изковава идентичността на РПЦ в огъня на страданието. Десетилетията на спонсориран от държавата атеизъм със затварянето на църкви, преследването на духовници и безмилостната пропаганда оставят незаличим отпечатък върху психиката на Църквата. Мъченичеството се превръща в почетен знак, а подозрителността към външните хора - в дълбоко вкоренен рефлекс.

Когато Съветският съюз най-накрая се разпада, РПЦ излиза от идеологическите развалини като символ на устойчивост, фар на традиционните ценности в едно общество, което се бори с бързи промени и несигурност. Но тази новопридобита сила и влияние се преплитат с травмата от миналото, създавайки благоприятна почва за утвърждаването на един особен светоглед: такъв, в който Църквата, някога жертва, сега се възприема като крепост срещу нова вълна от идеологически заплахи - духовна армия, изправена срещу коварен враг, който се крие отвътре: „сектите“.

Тук историческото ни пътуване се слива с настоящето и централно място заема фигурата на Александър Дворкин, самопровъзгласил се за „ловец на секти“ в Русия. Дворкин, който далеч не е аномалия, е продукт на този сложен исторически гоблен - човек, оформен както от богословските дебати в православието, така и от тревогите на една нация, която се бори да преосмисли своята идентичност след разпадането на империята. За да разберем човека и неговата мисия, трябва да навлезем по-дълбоко в горнилото на неговото собствено създаване.

Гледайте “The Impact”, за да научите повече: https://actfiles.org/the-impact-groundbreaking-documentary/

Източник: https://actfiles.org/nazis-who-expelled-christ-from-orthodoxy/