В предишната ни статия разказахме, че през 2006 година Сърбия прие закони, които официално защитават религиозната свобода, но на практика дискриминират малцинствените религиозни общности. Законът предпочита "традиционни" църкви и оставя други религии уязвими. Критики се насочват към непрозрачния регистрационен процес и действията на Центъра за антропологични изследвания, които могат да насърчават предразсъдъци. Необходими са законодателни реформи и повече прозрачност за гарантиране на равнопоставеност на всички вероизповедания.

Принципът на религиозна свобода е залегнал в международното право и служи като основен стълб на всяко демократично общество. В Сърбия обаче това право все повече е подложено на обсада и е подкопавано от обмислена кампания на страх и нетърпимост, насочена към малцинствените религиозни групи. Организатор на тази тревожна тенденция е Центърът за антропологични изследвания (CAS) - организация, чиято публична дейност поражда сериозни опасения за ролята ѝ в разпалването на религиозна вражда и застрашаването на сигурността на сръбските граждани.

От самото си създаване CAS, под ръководството на своя директор и председател на Управителния съвет Зоран Лукович, заема враждебна позиция спрямо малцинствените вероизповедания, като използва медийни платформи за разпространяване на вредна реторика и необосновани твърдения. Лукович, придружаван от адвоката на CAS Мирослав Васич и секретаря Андрей Протич, редовно присъства в сръбските медии, като в своите изказвания постоянно поставя на прицел групи като Свидетелите на Йехова, адвентистите, баптистите и петдесятниците.

Тяхното оръжие е подстрекателският етикет "секти". Този натоварен термин, използван многократно и стратегически от фигурите на CAS, представя тези малцинствени религии като опасни, потайни образувания, които са в неразривно противоречие със сръбската традиция и най-вече с доминиращата Сръбска православна църква.

Този разказ за "ние срещу тях", старателно изграден и разпространяван чрез публични изявления и интервюта, носи смразяващо познато ехо от историческото обвинение. Като заклеймява тези групи като "секти", CAS ефективно ги лишава от легитимност, представяйки ги като коварни заплахи за сръбското общество и по този начин създава благоприятна почва за подозрения, дискриминация и дори насилие.

Ярък пример за вредната реторика на Лукович се разиграва след ужасното престъпление, което разтърси Сърбия през март 2007 г. Бруталните убийства на Василие Трбович и петгодишния Лука Опачич в Нови Бановци предизвикаха шокови вълни в страната. Вместо да призове към сдържаност и изчакване на подходящо разследване, Лукович се възползва от трагедията, използвайки суровата скръб и страха, за да прокара собствената си антисектантска програма.

На 4 септември 2007 г., когато разследването все още е в начален стадий, Лукович в нагла демонстрация на изпреварваща присъда обявява убийствата за сатанински ритуали. Пред вестник Glas Javnosti той заявява недвусмислено: "Това е ритуално убийство и е извършено по модела на сатанинските ритуали на граф Дракула." Неговите "доказателства"? Цветът на стаята на извършителя и наличието на книги, които той счита за "сатанинска литература".

Изявленията на Лукович, направени с незаслужения авторитет на "експерт", разпалиха медийна буря. Заглавията крещяха "Сатанисти вилнеят в Сърбия" и "Сатанистка оргия отне живота на двама души", засилвайки неоснователните му обвинения и вкарвайки обществеността в безумен страх и параноя. Последствията бяха незабавни и опустошителни.

Хората се страхуваха да излизат от домовете си, убедени, че сатанинските култове се разхождат свободно. Местните общности, в отговор на предизвиканата паника, поискаха засилени мерки за сигурност. Политиците, възползвайки се от атмосферата на страх, призоваха за забрана на "подозрителни" религиозни организации, повтаряйки опасната реторика на Лукович.

Обезпокоително е, че думите на Лукович намират възприемчива аудитория на най-високо ниво в сръбското правителство. Тогавашният министър на вътрешните работи Драган Йочич, повтаряйки необоснованите твърдения на Лукович, заяви, че полицията ще увеличи усилията си за разправа със "сектите". По-нататък той заяви: "В Министерството на вътрешните работи има отдел, който следи отблизо проблема със сектите, но имайки предвид последиците от дейността на сектите през последните няколко години, наблюдението на тяхното поведение ще стане приоритет и ще бъде издигнато на стратегическо ниво."

Тези изказвания, идващи от самите институции, натоварени със защитата на правата на гражданите, подчертават опасното влияние, което Лукович и КАС са развили в Сърбия. Като смесват трагедията с вече съществуващия си дневен ред, те на практика легитимират насочването към малцинствени религиозни групи, излагайки на риск безброй невинни хора.

Методите на Лукович се простират далеч отвъд опортюнистичното използване на трагедията. Той многократно е използвал очевидно невярна информация, за да подкрепи твърденията си. През 2003 г. той обявява пред вестник Glas Javnosti, че Сциентоложката църква е патентовала православния кръст като свой символ, като дори стига дотам да твърди, че Сръбската православна църква е завела дело в отговор. Тази нагла измислица беше бързо опровергана от самата църква, което разкрива явното незачитане на истината от страна на Лукович.

Не се задоволява с това да свързва "сектите" с насилие и престъпна дейност, но Лукович често се опитва да използва обществените тревоги, като приписва на коварни сили обикновени явления. През 2006 г. той изразява своето "експертно" мнение за предполагаемите опасности, които крият популярни японски анимационни филми като "Покемон", като твърди, че те могат да причинят епилепсия на децата и предполага, че са част от по-голяма схема за психическа манипулация, организирана от "секти".

Тази тактика, използваща родителските страхове и тревоги, подчертава коварния характер на методите на Лукович. Като свързва ежедневните дейности и интереси със скрити опасности, той нормализира езика на подозренията и страха, създавайки климат, в който критичното мислене се заменя със сляпо приемане на необоснованите му изявления.

За съжаление Лукович не е самотен вълк в кръстоносния си поход срещу малцинствените вероизповедания. Андрей Протич, секретар на CAS, многократно е използвал хиперболи и всяване на страх, за да демонизира още повече тези групи. През 2006 г. в интервю за вестник "Арена 92" той твърди, че в Сърбия действат около 100 "секти", в които членуват около половин милион души. След това той екстраполира тази и без това завишена цифра, заявявайки, че ако се включат и членовете на семействата, "броят... надхвърля цифрата от милион и половина жертви на дейността на сектите".

Тези абсурдни твърдения, лишени от всякаква фактическа основа, са пример за наръчника на CAS: да залива общественото пространство с дезинформация и всяване на страх в пресметнат опит да обърне общественото мнение срещу малцинствените религии.

Може би най-смразяващото доказателство за реалните последици от реториката на CAS може да се намери в онлайн форума Stormfront Serbia - платформа, известна с популяризирането на идеологиите на белия супремасизъм и ултранационализма. Текстовете на Лукович и бившия представител на FECRIS Братислав Петрович, изобилстващи от антисектантски настроения и опасни обобщения, са се превърнали в предпочитан материал за четене от членовете на форума, които открито призовават към насилие срещу малцинствени религиозни групи.

В една особено тревожна тема, озаглавена "Свидетелите на Йехова се събират", членовете на форума, окуражени от антисектантската реторика, разпространявана от фигури като Лукович и Петрович, споделят опита си от нападения над Свидетелите на Йехова, възхваляват актовете на насилие и призовават за по-нататъшна ескалация. Един от потребителите, под псевдонима "Sser", пише: "Аз лично нямам търпение за следващото събиране на сатанисти, педерасти, наркомани и други дегенерати... Трябва да им подготвим топъл прием тогава."

Този смразяващ пример, макар и краен, илюстрира съвсем реалната опасност, която се крие във вида на езика, използван от фигурите на CAS. Дехуманизирайки цели групи хора и представяйки ги като екзистенциални заплахи, те създават среда, в която насилието е не само допустимо, но и насърчавано.

Дейността на Центъра за антропологични изследвания, оглавяван от Зоран Лукович, представлява ясна и настояща опасност за религиозната свобода и толерантност в Сърбия. Чрез изчислена и продължителна кампания за дезинформация, насаждане на страх и използване на трагедията CAS успешно отравя обществения дискурс, окуражава екстремистите и излага на риск безброй невинни хора. Това не е просто академичен дебат, това е неотложен въпрос, свързан с правата на човека, с потенциално опустошителни последици. Наложително е отговорните фактори в Сърбия, както и международната общност, да признаят заплахата, която представлява CAS, и да предприемат бързи действия за противодействие на опасната им реторика и дейности, преди да бъдат нанесени трайни щети на самата структура на сръбското общество. Времето за самодоволство отдавна е отминало, времето за действие е сега.

В следващата ни статия ще разкажем историята за религиозната нетърпимост в Сърбия и заплахата за демокрацията и дори човешки животи.